Срещнахме се с Леонид в една хубава пролетна сутрин. И докато се разхождахме покрай Народния театър, Градската галерия и Централна поща, гледайки блокираното от правителствени автомобили движение, си говорихме за далеч по-интересни от гъзарите в черни коли неща, като старонемския Декамерон, немските сказания, събрани от Братя Грим, паралелите в европейската действителност от книгите на Толкин, компютърни игри и концерта на The Tiger Lillies. И за новата постановка на Ани Васева Тотална щета, която ще видим в ДНК на 18 април. И с Леонид Йовчев, разбира се, който споделя: "Музиката е на Косьо Марков, сценографията на Георги Шаров. Участват Галя Костадинова, аз, няколко костюма, плюшени мечета, много цветя, два-три тюлени воала, клинове със сатен на змийска кожа и обувки на високи токове. Представяме го на 18 април от 19:30 в рамките на фестивала Antistatic." По-добре не бихме могли да го опишем. Но пък можем да ти подарим двойна покана за спектакъла, ако се включиш в нашата игра. Имаш време до понеделник.
Като малък с театър ли искаше
да се занимаваш?
Да.
Не си ли искал да бъдеш
пожарникар или парашутист, например?
Да,
да и такива мечти си имах. То и сега си ги имам. После ще стана войник, а след
това и полицай. (смее се)
Леле! Но обещаваш да ни дадеш
да те интервюираме при всяко ново амплоа! А кога и как всъщност се запали по
театъра?
О,
отдавна. Още бях в Плевен, където играех като малък. Играеше ми се, имаше театрална студия. Там бях осем години и после дойдох
тук.
Има ли постановка от онова време, която и до днес ти е много любима?
Добре си спомням 1932 година. (смее се) Харесвах
всичко, което се играеше в плевенския театър тогава. Имаше много хубави
постановки и много добри актьори, като част от тях продължават и досега да са
там. Спомням си ясно Полковникът птица,
Мандрагора...
А има ли представление, което
е било по-сериозно предизвикателство и - изобщо - обичаш ли постановките да те
провокират?
Не
мисля за тези неща. Но пък Тотална щета си беше достатъчно голямо
предизвикателство - чисто физически дори, защото е много "кротък" час и десет
минути, в които няма време за почивка освен едни две минути, в които се
подреждат цветя на сцената. Представлението е доста изискващо и ми харесва, че
е така. Всяко ново представление трябва да се възприема като предизвикателство
и да не си казваш, че можеш да го минеш и по-лекичко.
На какво те научи театърът?
Бих
искал да кажа, че ме е научил на дисциплина, но това по-скоро е човешко дело.
Така че театърът на нищо не ме е научил, научиха ме хората. И се старая да се вслушвам
в съвети, които биха могли да ми бъдат полезни. Но така или иначе всички,
замесени в създаването на един спектакъл, са част от театъра.
Когато не си на сцената, ходиш
ли в театъра?
Да.
Дори когато нямам работа там, ходя в театъра и се подмотквам. Има един руски
филм - Пази се от автомобила, в който
главният герой е режисьор на аматьорска трупа. В един монолог той казва колко
по-добре би било да няма професионални актьори, а аматьори. Защото - колко по-добре би играла Ермолова, ако
през деня работеше на шлифовъчна машина, а вечерта отиваше на сцената, вместо
цял ден да се подмотква в театъра? Аз обичам да се подмотквам в театъра. (смее се) Можеш да си правиш всякакви
глупости, да си четеш, да крещиш, да се търкаляш по земята, ако ти се прииска.
Което на други места няма да ти се получи добре. Всъщност, другото място
сигурно е лудницата.
Ходил ли си там?
Да, да, ходил съм. Не е приятно.
Кого би пратил в лудницата?
Никого! Не го пожелавам на никого.
Ако лудницата се опразни, за какво бихме могли да ползваме сградата?
За театър! (смее
се)
А от лудите ще излязат ли доби актьори или от актьорите - истински луди?
Всички хора могат да са добри актьори. Не вярвам,
че на тази земя има човек, който не е добър актьор. Има хора, които просто не
са открили как да бъдат такива.
Променяме курса. Как се будиш сутрин?
С
желанието целия свят да спре и да ме изчака, защото много ми се спи, бе!
Ох... и ние така. Има ли нещо с
или без което не можеш да работиш?
Не.
С всичко мога, мога и без нищо.
А без какво не излизаш от
вкъщи?
Панталони.
(смее се)
Абе... виждали сме те и без. (а сега и ние се смеем) А как заспиваш
вечер?
От
умора. (и пак се смее) Не бе, просто
си затварям очите и заспивам.
Какъв е саундтракът на деня
ти?
Нося
си mp3 плеър
и слушам каква ли не музика. Зависи от деня и от хората.
Какво ти дава работата ти?
Не съм работил много други работи, че да знам тази
точно какво ми дава.
Ако не се занимаваше с театър, какво щеше да правиш?
Много други неща. Има приятни занимания, които
човек може да прави. Като малък исках да бъда биолог изследовател. Особено в
моретата - да изследвам акулите. Гледах Жак Ив Косто и ми беше много интересно.
Също и археолог исках да бъда...
Като Индиана Джоунс?
Не. Тия каубойските работи си ги харесвах по друг
начин. Ако си каубой, бъди каубой. Не съм любител на Индиана Джоунс.
Би ли участвал във филмова продукция?
Да, бих. Ама не като Спайдърмен. Виж, ако е някакъв шейпшифтър, който може да става на
всичко, би било супер. Защо да се ограничаваш? Ето - Батман, например, има само
някакви джаджи. И без тях какво правим? Или Супермен, който, като види
криптонит и му става много зле. (смее се) Мога да бъда bycilcle repair man от скеча на Монти Пайтън.
Какво ще правиш в остатъка от деня?
Ще се подготвям за представлението Тотална щета, а преди това и за Малдорор.
Трудна ли е подготовката за
една пиеса?
Зависи
от конкретното представление - ако е като Тотална
щета, където няма много текст, не се налага да си минаваш текста. Което е
добре, защото аз уча текст много бавно.
Помага ли четенето на книги
за запаметяването на текстове?
Опитвам
се да чета повече, но напоследък нямам много време. Иначе си го запълвам с
компютърни игри. Много ми липсват, да му се не види! (смее се)
Еха! Намерихме се! Кои са ти
любими?
А,
вече съм толкова отчаян, че се хващам на каквото и да излезе за мобилни
телефони. То така или иначе излизат едни и същи игри - няма никаква разлика.
Да, затова тук се кефим на
класики като Heroes of Might and Magic 3.
Heores е супер, тя е една от най-добрите игри, излизали
някога. Baldur's Gate също харесвам. Наскоро ги открих,
де - преди 2-3 години. Това е гениално - само 20 години по-късно откривам
някаква игра. (смее се) Иначе,
нарочно си купих компютър с по-слаби параметри - седна ли да играя новите игри,
това ще е краят. Fallout 3, например, съм я качвал 3 или 4 пъти и
след половин час игра, директно я изтривам. Инсталира се, заигравам се и
започват да ми треперят ръцете. И веднага си казвам, че това трябва да се
изтрие. Хитро е, защото като ти се доиграе пак след време, а я нямаш инсталирана
и трябва да я качваш наново, се отказваш...
(прекъсваме го) ...знаеш ли, дай да спрем
официалната част дотук и да се поразтъпчем нанякъде, за да си довършим за
игрите, че май край няма да има. А, само да повторим: Тотална щета в рамките на Antistatic гледаме
на 18 април!
Текст Ивайло Александров / Фотография София Зашева
Коментари