Теодор Георгиев

Теодор Георгиев, или просто Тедо, изповядва айляка така, както той го разбира - дзен, ама с включена бира. Рисува приятни размирници като караконджули и таласъми, които красят постери за концерти, обложки на албуми и етикетите на горнобанската крафт пивоварна Blek Pine. И му отива много - визиите, които създава носят неизменния почерк на Тедо и веднага се разпознават. Твърди, че черпи вдъхновение от музиката, литературата, изобразителното изкуство и местата, които посещава. Нас пък той ни вдъхновява и бързаме да ти го представим.

Как откри дизайна и илюстрацията?
Винаги съм си драскал някакви глупости в свободното време. Историята за първата ми среща с дизайна на постери и обложки е доста банална - в училище намерих под чина едно забравено списание Про-Рок с Darkthrone на корицата. Вътре имаше рубрика за художници на обложки на албуми, в която представяха Пол Романо - автор на обложките на Mastodon и Trivium. После открих и Стенли Донууд, който работи върху оформлението на албумите на Radiohead. Впоследствие се зарибих да правя такива неща.

Къде виждаш връзката между визуалното изкуство и музиката?
О, тя е стабилна. За да изживееш напълно изкуството, трябва да можеш да включиш възможно най-много сетива. Огромен процент от информацията, която получаваш, ти минава през очите. Така че визията е силно свързано с музиката. Дори ако щеш на ниво реклама - тия всички плакати за концерти, са си рекламна визия. При мен рисуването е опит да споделя как усещам и интерпретирам музиката.
Как започна да правиш дизайн на плакати за концерти?
Писаха ми пичовете от Rawk'n'Roll. А това беше нещо, което така или иначе много исках да правя, така че поканата беше добре дошла. Вдъхновявах се, като гледах творбите на Сторм Торгерсон и студио Hipgnosis. Първият постер, който направих, беше за концерта на Crippled Black Phoenix. И беше страшен кеф, защото много харесвам групата.

Правиш и етикетите за бирите на горнобанската крафт пивоварна Blek Pine. Как се намерихте с тях?
Контактът пак дойде покрай Rawk'n'Roll - те ни свързаха, пичовете от пивоварната ме помолиха да направя някакви етикети за първите им две бири - IPA и Stout, аз им изпратих варианти, харесаха ги и така вече една година работим заедно. А и бирата им е супер.
Как се роди лицето от етикета?
Когато работя, се опитвам да има някаква история или концепция зад образа. Пивоварната се казва Blek Pine, което са черни борове и си представям иглолистни гори в планината. А като си говори с пичовете, човек вижда какви са айляци двамата. Като пиеш бира ти също ставаш айляк. На мен това ми е дефиницията за айляк - състояние на душата като дзен, обаче с повече бира. Отделно се кефя на фолклорните легенди и създания като караконджулите. Те обикалят тия десет-двайсет дни между Бъдни вечер и Йордановден, ама какво правят през останалото време? Ами, много ясно, че стоят в гората и пият бира. Та така, лицето от етикетите на Blek Pine е караконджул, защото са ми от най-интересните и любими същества, които имаме в легендите тук, в Гърция и в Сърбия. Хем е пакостливо, хем белите му са игриви и закачливи, не е някакъв демон.

С кое ти се занимава повече - с корпоративния дизайн или с илюстрацията?
С илюстрация със сигурност. В графичния дизайн имам много любими неща - шрифтове, форми, композиции. Те ми бяха и първи досег с приложните визуални изкуства. Корпоративния дизайн ми е интересен и любопитен, но не съм сигурен, че е нещо, което ще правя цял живот.
Как виждаш работата си като илюстратор?
Първо бих искал да работя в България. Иначе ми се иска да правя илюстрации в по-свободни стилове, както и комикси, постери, тениски, обложки.

Кои художници са те вдъхновявали?
Ако говорим за класически художници, Пикасо е най-големият. Страхотен подход има, изобщо не му пука и си рисува в негов свободен стил, като едновременно с това картините му имат силна разпознаваемост. От немския експресионизъм много харесвам Кет Колвиц и имах щастието да посетя къщата й музей в Берлин. Картините й имат страшен заряд на живо. И много харесвам българските илюстратори от времето на соца като Иван Кирков и Румен Скорчев.

Идваш от Пловдив, живееш в Уинчестър, учеше в Ковънтри, изкара специализация във Финландия и тримесечно обучение в Тексас. Къде ти беше най-интересно и къде не би се върнал?
Няма място, където не бих се върнал. То зависи и от хората, а те се сменят постоянно. Във Финландия беше страхотно, това е мястото - едновременно спокойно, но и много креативно. В Щатите също беше много яко и супер активно - концерти, фестивали, изобщо много социално място. Ковънтри е много скучно и спряло място - Бирмингам е в непосредствена близост и целият живот е изнесен там. Но пък университетът и библиотеката в Ковънтри са супер.
Мястото, на което живееш има ли отношение спрямо нещата, които рисуваш?
Да, определено. И то не точно като визия, а по-скоро като настроение.

Случвало ли ти се е да те потърсят за работа по артуърк и да откажеш?
Да. Отказах на Brond за обложката на първия им ЕР, тъй като точно тогава завършвах университета, кандидатствах за работа и ми беше много напечено. Но пък работата по обложката на Пенко Скумов (вокалист на Soundprophet и фотограф) впоследствие много ми хареса.
Има ли български банди, с които би искал да работиш?
Много ми се иска да работя по-сериозно със smallman, защото са ми много любима банда. Както и с групи, които правят по-смесена и весела музика като Оратница.

Текст Ивайло Александров/ Фотография София Зашева