Да, София преди Лондон. Фалшименто бяха първи, поканвайки Сол Уилямс да увенчае тяхната The Word вечеринка. Дaми и господа, един от най-великите живи американски поети, Saul Williams.
Какво ще кажеш на дете, което те пита: “Защо се случва Доналд Тръмп”?
Хората извън Америка трябва да знаят, че медиите са част от американската култура. Телевизията за американската култура е това, което е виното за френската. И се налага естетика, която маха изкуството от развлеченията - виж популярността на реалити шоутата от 15 години насам. Аз чувствам, че още оттогава сме на погрешния път. Много преди Тръмп да има свое шоу. Казваш си от години - това е тъпо, оглупявам от него, клетките на мозъка ми измират от новите развлечения. Така че бих казал на това дете: виж, дори и гузните ти удоволствия - да погледаш нещо, вместо да помислиш малко - изпращат ясно послание някъде. Рейтингите и енергията, които даваш на това шоу, карат онези да решат - аха, хайде сега втори сезон от това или онова. И все повече хора оставят тези удоволствия да управляват живота им. И имаш поколение, израсло с механично произведен звук. Поколение артисти, създаващи нищо оригинално. Ето, много хора наричат поп-музиката жанр, когато това би трябвало да е просто популярната музика. Само и само да са поп, свалят прага на посланията си, за да достигнат по-широка аудитория. Както Jay Z каза: “Изтъпяването на текстовете ми удвои продажбите ми.” Това мислене ни доведе до тук. Точно това. И когато индустрията осъзнае кое носи пари, започва производството на бой банди и всичко, от което се изкарват пари. И това ни води още по-встрани от пътя. Истината е, че се нуждаем от интелектуален бунт.
Как го виждаш това точно?
Не може да сме с толкова дълбоко заспали умове. Усеща се - в книжарниците и университетите. Особено по отношение на gender studies, queer and gay, trans studies. От една страна бинарният диалог отново се опитва да ни подведе в крайностите, но от друга страна, виж появата на който и да е активист от #BlackLivesMatter, по която и да е медия - чуй ги колко са наясно с пресечните точки на междурасовите, междукласовите, междуполовите и изобщо всякакви отношения, че правят за смях всеки новинар. Честно, навсякъде, където се появят - във Фъргюсън, Балтимор или Флорида - в момента, в който репортерът им подаде микрофон, започва да се се държи като родител, примиряващ се с това, че децата му са по-умни от него. Има промяна. И дори музикантите се опитват да правят музика, говореща за това, което се случва сега.
Каква нова музика слушаш? Сега ще ми кажеш Кендрик Ламар, нали?
Винаги слушам тонове музика. Всичко ново. Да, харесвам Кендрик, як е, дръпнал е много напред откъм музикалност и flow. Но са малко женомразки нещата там. Въртя яко новите Solange и Frank Ocean, тонове неща, буквално.
"Nikes" май е видеото на годината, а?
Не съм го гледал, но любимото ми парче от Blond е “Nights”.
Нашето е “Seigfried”…
И то е силно… Много изтънчен албум. Чак когато го чух на слушалки, усетих за какво става въпрос.
Хареса ли ти как Frank Ocean надхитри лейбъла си?
О, да, блестящо дори. По същия начин, по който младите артисти показват на индустрията кое е новото. По начина, по който младите активисти учат интелектуалците и журналистите какво е съвременното. Ето защо казвам, че светът - развлекателния, политическия - е много по-назад от самите хора. Ъндърграундът е много, много напред. И в него влизат все повече хора. Които са свързани и шерват идеи на момента.
Говорейки за ъндърграунда, кои са уроците, които научи от работата си с известни мейнстрийм продуценти като Рик Ръбин и Трент Резнър?
Най-големият урок за мен от двамата? С Рик, може би и с двамата, научих много за структурата на песните. Важното за мен, понеже това ме интересува, бяха експериментите с това кое е възможно в структурата на песните. От една страна, Рик невинаги беше големия експериментатор, но в същото време не ми и пречеше да експериментирам. Трент винаги е опитвал да взема непопулярни звуци и да ги поставя във формата на поп-песни. Поп от индъстриъл. Много научих от тях, дори и това колко е важна референцията, която даваш. Най-странното и готиното от опита ми с двамата беше това, че аз бях човекът, който пусна за пръв път на Рик Ръбин Gang Starr и De La Soul - не беше ги чувал. А на Трент пуснах за пръв път Фела Кути, което беше странно, той се пише голям фен на Tаlking Heads. И за мен беше “уау!” Рик ме караше да крещя в микрофона като LL Cool J, и ме питаше защо само говоря. Аз му казвам: ами, чуй Gang Starr. И той - никога не съм чувал за Gang Starr.
Знаеш ли изобщо нещо за България?
Все пак съм от държава, в която всеки е отнякъде. Всяка наша практика е внесена. Дори може да не узнаеш, че ти е повлияло нещо от далечна култура, която не познаваш. Отделно имам и времето, което прекарах в Европа, а вие сте навсякъде. Срещам българи навсякъде. Но чакам с нетърпение да видя и хората.
Ако снимахме Slam днес, кой би избрал за своя герой - Рей Джошуа?
Жена.
Какво да очакваме от сезон 2 на MartyrLoserKing? Казваш, че албумът е само началото на цялата история за африканския хакер-бунтовник…
Да, той е само прологът на цялата история. Комиксът излиза след година, после още два албума по темата, а се настройвам и за филма.
Кой работи по комикса?
Morgan Sorne и Ronald Wimberley.
Когато бях малък, баща ми ме зарибяваше яко с фантастика и пионерския й дух? Защо днес всичко е антиутопия?
О, тази дума. Всичко в новите идеи вече се развива в антиутопично общество. Може би защото в този жанр се проектират добре и страховете ни. Трябва да се освободим от тях.
Saul Williams е в Mixtape 5 тази неделя вечер
Билети за The Word by Falshimento от Ticketlogic
Коментари