Мария, Иво и Петър, известни още като Мария, Призрáки и Облака, се събират в IX клас в колеж по изкуствата и оттогава, с малки технически прекъсвания, са неразделни вече 15 години. Естетическото им оформление като артисти се дължи в най-голяма степен на кръга XXL, които им се падат преподаватели - Свилен Стефанов, Иван Кюранов, Аделина Попнеделева. След това Мария и Иво продължават със сценография в НБУ, където пък ги подхващат Венци Занков и Зарко Узунов, а в това време Облака учи керамика в НХА. По-нататък списъкът с упражнявани от тримата дейности включва видеоарт (Мария и Иво), видеомонтаж (Иво), сайтове (Облака) и работа с деца от домове по програмата „Изкуство за социална промяна" (Иво и Облака), a Мария и до ден-днешен работи като художник по костюмите за филмови и театрални продукции. Събират се под името Пункт през лятото на 2010-а и тогава започва веселбата.
Как ги събирате
всичките тези боклуци?
Mария: Най-често с мойта кола, която съвсем
стана клошарска. А те обикалят с колелетата
и току-виж се появят с някой стол на
рамо. Или ми звънят „на тая и тая пресечка
има еди какво си!" И аз паля колата и го
прибирам.
Ивайло: Каним се
много отдавна да ходим и на битака,
ама все не стигаме. Дворове за скрап
също обикаляме доста.
Мария: Кожа, ако ви
трябва, да знаете, че мястото е една
втора употреба на Централна гара. Само
там намерих шлифери от много дебела,
като състарена кожа, дълги и широки.
Сега ще тапицирам едни столчета от кино
Глобус с тях.
Конкуренцията по
контейнерите е жестока. Стига ли се до
сблъсъци с истинските клошари?
Мария: Ами, пазарим
се. „Пет лева за тия столчета?", „Неее!"
Петър: „Тия си бяха
наши! Ние първи си ги харесахме!"
Ивайло: Веднъж тука
наблизо наистина ни изпревариха. Не
помня точно какво беше, но ние взехме
една част, дойдохме до работилницата,
оставихме я, върнахме се обратно и
някакви хора вече отнасяха другата.
Петър: Но до сблъсъци
не се стига. Боклук има за всички.
На вас какво ви хваща
окото най-вече?
Мария: Гледаме да
взимаме хубав дървен материал, който
не се е скапал. Талашит не събираме,
разни секции стари. Най-много столчета
правим, защото най-често от тях намираме.
Но ето от хартиения
фест ни подариха доста хартиени
тръби и сега ги превръщаме в закачалки,
етажерки, лампи и какво ли не. Имаме и
един приятел, който ни подарява палета
от Нова Зеландия. Понеже са нестандартен
размер, не му ги изкупуват и той няма
какво да ги прави. От тях изработихме
цяло заведение (екстериора на Coffee
House в
Бизнес парка - б.а.).
Как протича творческият
процес в Пункта?
Ивайло: Обикновено
Мария дава идея, която на мен първоначално
винаги ми се струва невъзможна.
Мария: Аз наистина
сънувам някакви неща постоянно, сглобявам
разни пъзели в главата си. Особено тоя
сбирщайн в другата стая (склада им за
все още неоползотворени вехтории - б.а.) - все си представям коя част от еди
кой си стол може да се сглоби с еди какво
си. Идвам тука, казвам им и те (избоботва) „А, тва не може да стане." После се
почва една борба, лек елемент на
изнервяне... И вече накрая, като се получат
нещата, всички сме много щастливи. В
общи линии е забавно, като игра.
По какви въпроси
най-често имате разногласия?
Мария: О, аз много
обичам, когато спорят тия двамата.
Човъркат нещо и се почва...
Петър: ...дали
с винт или с дибличка... (смях)
Мария: ...или
аз, примерно, обичам детайлите да се
изпипват, докато те са малко такива
„абе, това кой ще го види, айде стига".
Обаче на мен ми бърка в здравето. Дори
да не се види, то трябва да е пипнато.
Иначе май не сме имали сериозни
разногласия. На нас това ни е хубавото:
всеки приема факта, че другият не мисли
като него.
Ако бяхте кино герои,
кои щяхте да сте? Май не сте от един и
същи филм?
Мария: Определено
сме от различни. (мисли, мисли, мисли) Облака може би да е Големия Лебовски?
Ивайло: Аз съм от
един филм, дето му забравих името. Той
е почти ням. Един човек обикаля из един
град и наблюдава хората. И търси нещо,
ама не е ясно какво.
Мария: (мисли още
повече) Аз съм може би малко Tank
Girl. Ъхм.
Ивайло: И малко
Бьорк.
Петър: Сега и този
шведския - за пънкарката мотористка.
Ивайло: Е, без толкова
тежки психологически драми.
Мария: Да, не съм
чак такъв психар. Надявам се...
Петър: (братски
успокоително) Не, не си.
А вие защо сте Облака
и Призрáки?
Петър: Защото имах
дълга коса в колежа.
Мария: Буйна коса,
голяма. А Иво е Призраки, защото обича
да се промъква, без въобще да бъде
забелязан, както и да си тръгва по същия
начин. Просто изчезва рязко. (смях)
Обзалагаме се също,
че сте зелени активисти?
Мария: А, не.
Петър: Не е заради
екологията, въпреки че аз имам някакви
такива изблици.
Мария: Да, той ходи
да протестира много често. За всякакви
работи.
Петър: Правим го
най-вече, за да творим.
Мария: А на мене
първо ми е жал, че понякога се изхвърлят
доста готини и ценни неща.
Ивайло: Ето този
стол - абсолютно нищо му нямаше, просто
беше на улицата, защото на някой не му
е трябвал.
Мария: И нас ни
харесва да връщаме живота в ненужните
вещи.
столът, на който нищо му нямаше
Кога разбрахте, че
има хляб в тази работа?
Мария: Всичко тръгна,
когато в Кабинка ни викнаха да им направим
столчета, защото и те бяха събрали доста
боклуци. И оттам вече хората започнаха
да чуват за нас и да ни знаят. Преди това
никой не ни беше виждал нещата. Ние не
ги показвахме, нямахме блог, нямахме
нищо. Правехме си ги за нас, за кеф. За
около осем месеца бяхме натрупали 20-ина
столчета и искахме да правим изложба,
примерно. Никакви комерсиални идеи не
сме имали. Ние и сега не мислим кое как
ще се продаде и ако не се продаде - край!
(смях)
Няма ли да участвате
на Sofia Design Week?
Мария: Точно сега
се замисляме дали тази година да не се
пробваме. Миналата седмица си говорехме...
Ивайло: Ама то свърши
срокът.
Мария: Свърши ли?!
А! Е, значи няма да се пробваме. Ние сме
го изпуснали, защото пффф, толкова сме
изплискали всичките. Добре де, не ни е
било писано (смях).
Как се спасявате,
когато блокирате?
Ивайло: Аз трябва
да си намеря някаква работа, нещо да
свърша, иначе не мога да продължа.
Петър: Търкаме с шкурка половин час, докато дойде някоя
идея.
Мария: А, да! Облака
винаги, задължително, когато дойде,
почва да търка с шкурката - на машината
или на ръка, няма значение, но той трябва
да изшкури нещо. Това е абсолютно
задължително! А Иво много обича да реже
със зегето. Аз пък каквото съм захванала,
трябва да го довърша, иначе не мога да
спя. И не мога да спра.
По какви места обичате
да ходите?
Мария: Когато е
топло, всеки уикенд ходя да карам
мотокрос. А сега - сноуборд. В града нямам
любими места, ходя там, където се събират
приятели.
Петър: Аз ходя на
Наклона, на „Тулово", зад телевизията,
или в Арт хостела.
Ивайло: А уикендите
с него общо взето сме по планините с
колелетата.
Какъв ви е проблемът?
Мария: Липсва ни
пространство. Искам хале!
Ивайло: На мен
проблемът ми е организацията, моята
собствена. И пространството, да, почваме
да се затрупваме тука вече.
Петър: Аз имам много
проблеми. Всякакви гладуващи хора, хора
без вода, биещи се. Всичко това са
проблеми, на които няма решение. Всъщност
ме тормози, че аз нямам решение.
Как би изглеждал
идеалният свят, ако вие му смените
фасона?
Ивайло: Няма да има
пари. И ще има повече любов.
Петър: Съгласен
съм.
Мария: И аз съм
съгласна. И да няма строежи толкова
много.
Ще ви се вие да бяхте
измислили...?
Ивайло: Филма Науката
за съня на Мишел Гондри. Той
е една от причините, поради които правим
такива неща, може би.
Петър: На мен ми се
ще да продължавам да измислям. Не в
минало време.
Мария: На мен ми се
ще да съм измислила нещо наистина полезно
за някой човек. (пауза) Да вземем
вече да сглобим този стол?
Работилница Пункт е
на punktrab.tumblr.com,
a произведенията им се продават
в +това на ул. „Марин Дринов" 30
и Кабинка на ул. „Ивац Войвода" 9
Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев, Пункт и Боряна Пандова
Коментари