По някаква необяснима причина в управленския апарат на Република България никога досега не е присъствал обект Министерство на фрийстайла. Създаването му е съвсем наложително, а ресорният министър - пределно ясен. Говорим за господина от снимките наоколо и, ако някой се опита да оспори правото му да рулира, ние ще създадем веднага инициативен комитет и ще поискаме незабавно оставката на този някой.
Между бъдещите положителни промени виждаме също и едно Министерство на графитите, в което въпросният агент Ndoe също би имал място като, да кажем, почетен председател. Понеже Жорката е по-известен с умението си да реди думи на сцената, слушайки едновременно ритъма от компютъра, посланията от неговите колеги с микрофони в ръка, и вълните, които му подава публиката, на заден план остава фактът, че той е и художник. Учил е в Художествения факултет в Търново, където се заплита с така нареченото „Горнооряховско крю" (Z-Dimension - б. р.), дало живот на вероятно най-изненадващите и радващи явления в съвременната българска електроника.
Резултатът от цялата тази благодатна смес от визуални и лирически начини на изразяване е един завършен градски нинджа, който борави сръчно със средата, без да спира да търси. Лаконичните и хладни отговори, които ни даде, не бива да заблуждават - на сцената вербалната му атака хваща слушателя неподготвен, разковава го и го сглобява отново, по нов начин.
Събуждам
се с усмивка.
Не
мърдам от вкъщи без добро настроение.
Движа
се с рапъри.
Умирам
от срам, когато си забравям текста на
сцената.
Все
си повтарям, че е за хубаво.
Идеалната
вечер е тиха.
Обикновено
съм в офиса.
Никога
не танцувам на маса.
Беше
велико, когато пяхме предния
път в Строежа.
Българският рап е истински.
А
очаквах да стане мъртъв.
Най-често слушам инструментали.
Никога
няма да ми омръзнат плочите.
Най-добрият
концерт, на който съм бил, е този
на Busta Rhymes.
Докато
рисувам слушам ръката си.
Последната
изложба, която гледах, беше на японски
плакати.
Любимият
ми български художник е Мърквичка.
Искам
да си окача над
леглото работа на Вермеер.
Под
леглото ми има котешка играчка.
Влизам
в огъня заради предизвикателството.
Дойде
ми до гуша от хора, които не знаят
какво искат.
Не
казвам на никого, че... не, това не го
казвам на никого.
Майка
ми често ми казва истини.
Правя
се на луд, когато съм най-нормален.
Скачам
на бой, когато трябва.
Винаги
съм искал да мога да съм невидим.
Заспивам
на дивана.
Текст Веселин Трандов / Фотография Галя Йотова
Коментари