Sofia Live Club

Как го прави това хлапе... Едва на четири, а колко ни е влезнал под кожата. Но той е малък само на години, иначе отдавна около него се чуват шумни аплодисменти, сочещи го като една от най-добрите сцени за жива музика у нас. Няма как и да е друго, когато говорим за място, на което на пиедестал е негово величество Звукът - най-важният елемент за всеки един лайв.

Опитахме да си поговорим със самия клуб и да го питаме как се чувства на тези години. Но на него нещо не му беше до приказки и затова ни прехвърли към хората, които прекарват дните (а и нощите) си в него и му знаят и кътните зъби. Те са тези, на които трябва да си благодарен за всяка незабравима вечер, защото подготовката от А до Я е във вещите им ръце. А те очевидно знаят какво да правят с тях.

Мира

Пазителят на марката (бранд мениджър)

Коя вечер в Sofia Live Club няма да забравиш никога?
Третия рожден ден на SLC. Клубът беше пълен до дупка. Извървяха се около 1300 души за една вечер.
Разкажи за някой силен концерт.
Може би един от най-добрите беше на Стив Лукатър (Steve Lukather) - самото му присъствие на сцената веднага те завладява, дори и да не харесваш рок и китари. Концертът на Bebe също беше много силен. Не знаехме доколко тя е любима тук, а в един момент билетите свършиха буквално за три дни.

На кой лайв се изкефи най-много?
Доминик Милър (Dominic Miller) - беше сбъдната мечта. Изключително земен и позитивен. По никакъв начин не слага бариера между себе си и хората. Човещината в очите му личеше от километри. В същото време - без почти никакви претенции относно ядене, почивка.

Колко капризни са артистите?
Ал Ди Меола (Al Di Meola) беше с малко повече изисквания - например асансьорът в хотела му да е на определени крачки разстояние от стаята му. Били Кобъм (Billy Cobham) пък имаше странно желание за някакъв чай, който тук въобще го няма. А Пако де Лусия (Paco de Lucia) искаше кисело мляко. При първото си гостуване Mezzoforte искаха да обиколят всички забележителности в София за един ден и аз им бях личен гид - беше дълъг ден, но пък останаха много доволни.

Сподели някоя кризисна ситуация.
Никога няма да забравя идването на Kraak & Smaak през 2010-а - час преди полета си се оказаха на друго летище. А събитието ни беше същата вечер. Пристигнаха половин час, преди да излязат на сцена.

Мимо

Танцуващият с чаши (барман)

На кой лайв се изкефи най-много?
Обичам звука на нискосвирещи инструменти и си имам топ 4 на световни барабанисти. Единият е Стунджи. Другите са Денис Чеймбърс (Dennis Chambers), Джоджо Майер (Jojo Mayer) и Пуджи Бел (Poogie Bell). И тримата съм гледал тук на живо.

Кое е най-якото на това да работиш в клуб?
Всички добри събития в София се случват тук и аз присъствам на тях безплатно (смее се).
Какво върви на бара в различните вечери?
При по-стар рок и блус - по-неизвестни или позабравени шотландски уискита; на по-трещящо младежко парти - водките, ирландски уискита. Рок концертите вървят с бира, а латино вечерите - с досадни безалкохолни коктейли.

Влизат ли ти зад бара?
Ако някой го направи, му казвам: „Я смени пепелниците и изхвърли чувалите с боклука." Всъщност на Белослава й се случи точно това. Каза: „Добре, нещо друго да свърша?" и изчисти пепелниците на целия бар. Влезе в ролята и се получи суперготино.
Искат ли ти телефонния номер?
Случва се. Понякога са мъже. Понякога жени. Понякога съм си го давал. Но когато не искам, питам дали им трябва за резервация и разговорът приключва любезно.

Росен

Концертмайсторът (управител)

На кой лайв се изкефи най-много?
Стив Лукатър и Пако де Лусия ми направиха най-голямо впечатление - като отношение и като артисти. Колкото по-голям става един музикант, толкова повече личи колко е свързан с музиката и колко е далеч от всичко останало. Големите музиканти общуват приятелски, това е готиното при тях. Изглеждат скромни и се държат така.

Трудно ли се дирижира клуб?
Повечето си мислят, че ти е много забавно - слушаш си музика, пиеш си питиета. Никой не знае, че ти си тук от обяд и какво е минало през теб. А през мен минава абсолютно всеки телефонен разговор, защото само моят номер е на сайта. Отделно са резервациите - трябва да си запознат с цялата програма за месеца, часове, цени.

Кажи за някой силен концерт в Sofia Live Club.
Миналия рожден ден на клуба. Иначе от българските концерти - тези на Любо, Белослава, Рут Колева, БТР винаги са много успешни. Хората ги харесват, а те знаят как да си го направят така, че да е доволна публиката.
До колко оставаш тук?
Аз заключвам и си тръгвам последен.

Диди

Малка нощна фея (сервитьорка)

Колко странни са желанията на клиента?
Доста често ми искат столове... Това е нощен клуб и би трябвало да са тук, за да танцуват...

А телефонния номер?
Да.
Даваш ли го?
Не. По-скоро те си го дават.
Как трябва да се държи добрият клиент?
Приятелски, но да не фамилиарничи и да е усмихнат.

Кое е най-якото на това да работиш в клуб?
За мен работата е забавление. Гледам да не се ядосвам или напрягам. Всички сме дошли да се забавляваме. А и обогатявам музикалната си култура, което си е плюс.
Какво ти писна да ти поръчват?
Някакви коктейли, честно.

Жоро

Звездоброец (ивент мениджър)

На кой лайв се изкефи най-много?
HBC (Henderson, Berlin, Chambers) - защото Денис Чеймбърс (Dennis Chambers) ми е идол от малък, от него съм се учил да свиря (Жоро е барабанист, б. а.). Страхотни пичове. Но пък беше тегава вечер, защото китаристът дойде с приятелка, която нямаше виза, и до последния момент не се знаеше ще има ли концерт.

Стъпват ли звездите по земята?
Изненадващото е, че най-големите артисти са най-земни. Те уважават хората, с които работят, защото знаят колко е трудно да приемеш група и да организираш цялото нещо. Оказа се, че фронтменът на Dub Pistols е бил промоутър - той е единственият човек, който е питал с какво могат те да бъдат полезни, как да го направят по-добре и за нас.

Имаш ли си любимо местенце в клуба?
В офиса, където с Пепи, осветителите, озвучителите може да си лафим цяла вечер.

Кога свършва твоята работа?
Събитието приключва, продължавам с артиста, закарвам го в хотела, оставям буса - тогава и аз се прибирам.

Пепи

Дъ биг бос (генерален мениджър)

Какво е Sofia Live Club?
Sofia Live Club не е просто клуб за жива музика. Аз го приемам като мисия. Пък и усещането на клубен концерт е съвсем различно: едно е да отидеш на стадион или в голяма зала, друго е да бъдеш в клуб, твоят любим изпълнител да е на метър и ти да може да го поздравиш, да изпиеш и питие с него...

Артистите позволяват ли това скъсяване на дистанцията?
Позволяват, но има много примери за наши, които не стъпват по земята. Докато големи артисти, идващи в страна, която не знаят и на картата къде е, се държат абсолютно естествено. Правилото гласи следното: колкото са по-големи, толкова са по-достъпни. Когато Доминик Милър (китаристът на Стинг, б. а.) пристигна с Майк Линдъп, Никълъс Фишман, Рани Криджа - музиканти буквално от най-висока класа, го попитах дали ефект-процесора, който имаме, е окей, или да търся нещо друго, защото имаме четири, но не и точно посочения в райдера. Той ми каза: „Имате ли по принцип?" Да, отговорих. „Значи няма проблем - ние сме най-обикновена банда - китарист, басист, перкусии и клавир. Какво толкова?"

А какви са тези райдери?
В тях се уточнява от какво има нужда артистът или бандата, за да се чувства комфортно като техника, настаняване, храна. Друга случка - чета райдера на Алис Ръсел (Alice Russel) и виждам сред многото изброени неща чифт чорапи. И пиша имейл: „Виждаме, че искате чифт чорапи. Бихте ли уточнили какви, ако това наистина е така?" На което те отговарят: „Хахаха, вие сте куул, вие четете райдера." Проверяват, защото за тях подробностите са важни.

Истории много... Например Dub Pistols, освен че имаха страхотен концерт, направиха нещо, което никой не е искал от тях и не им е било платено. Идвайки към клуба, попитаха как стоят тук нещата с живата музика. Защото в Лондон в момента живата банда не е акцентът на вечерта - тя е по-рано, след което се минава на диджей. Аз им казах, че тук след сета на бандата, хората не се интересуват от диджея и клубът лека-полека се изпразва. Те отвърнаха: „Няма да ги оставим да си отидат."
Направиха два часа концерт, на който сигурно свалиха по няколко килограма - на петата минута бяха потни. Много енергия вложиха. И след всички бисове в края на концерта казаха: „А сега ще си направим афтърпарти тук и ще пеем, и ще пием." Бяха на сцената още почти два часа.
Кого най-много се радваш, че си успял да докараш тук?
Раул Мидон. Далече е от комерса и направих доста сериозни усилия концертът да се случи. То пък стана много хубаво, клубът беше пълен с музиканти - един от най-хубавите концерти. Много бях щастлив и когато поканих Shakatak - английска банда, която съм слушал доста преди години.

Емо

Човекът-светлина (осветител)

Най-силният концерт в Sofia Live Club?
Миналогодишният рожден ден на клуба ми е фаворит за момента. От гостите ми е трудно да избера, но се сещам за имена като Стив Лукатър, Доминик Милър, Ал Ди Меола и Mezzoforte.
Кое е най-якото на това да работиш в клуб?
За мен - всичко. Партитата и концертите в зали и на открито са нещо невероятно, но за постоянна работа не искам да работя нищо друго. А и не мога да си представя - все пак осветител си е нощна работа.

Кое е любимото ти местенце в клуба?
Моят пулт. Тези два метра са моят свят тук и всичко за мен се случва в тях.

Допускат ли се простосмъртни в твоята кабина?
Разбира се. Постоянно има хора на пулта, но има и моменти, когато никой няма място тук.
Как се справяш с кризисни ситуации?
Лошото е, че не винаги са свързани само с техниката, а и с хора, които не знаят какво искат. Имаш много малко време да прецениш какъв е проблемът и още по-малко да го решиш, без публиката да разбере каквото и да било. Разчитам най-вече на опита, който имам, и, разбира се, на хората, с които работя.

Празнувай със Sofia Live Club на 17 май (петък) и 18 май (събота)

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев