Попаднахме на Андрей в Аз избрах - новата платформа за лични истории и вдъхновение на форума „Кариера в България. Защо не?" . Тоест, той е от хората, които са завършили университет навън, поработили са това-онова, поскитали са и са решили да се завърнат в родината, за да приложат наученото. В неговия случай университетът е в Дъблин, размотавал се е из Щатите, а сега планира да даде своя дан на българското кино.
В момента адаптира романа на Явор Веселинов Самоубийци - за катераческото общество в София, в което започват да се случват самоубийства. Супер е доволен, че авторът му дава да се меси във всичко, и иска да направи трилър, ама както се прави по правилата на жанра - чиста история, без многопластови внушения, със силен вътрешен конфликт. А пък докато камерата на този сюжет се завърти, Андрей ще продължава да снима рекламите с отношение и с послание и да настоява на своето, защото - ами, така си е - „няма вече толерантност към тъпотии в интернет и по телевизията."
Киното е две неща. Едното е да покажеш свят, който зрителят не познава. Другото е да има емпатия с главния герой. В Ирландия много наблягат на това, защото са литературна нация - да пишеш за читателя, не за себе си.
Писането създава света от нищо, то е най-важното. Сценаристът дава работа на режисьора, на продуцента и т.н. Всичко вече е разказано и, естествено, трябва да се търсят оригинални гледни точки.
Бъдещето е в минималистичното разказване на истории. Това е единственият шанс в България да се случи нещо смислено. Важното е да има ресурс от хора. Важното е историята да е локална и да говори на световен език. Румънците, сърбите, гърците турците, албанците разцепват. В България сме твърде политически и религиозно коректни, не става така. Трябва провокация.
Най-лошо
е, когато нямаш
цели. Когато нямаш към какво да се
стремиш.
Ролята
на хората, които се занимават с изкуство,
е да показват,
че има към какво да се стремиш. И то е
отвъд битовизма.
Странно
ми е, когато някой се опитва да анализира филм или
книга и дълбае във въпроси от рода на
„Какво е искал да каже авторът?". Ако
трябва да се отговаря на подобни въпроси,
значи произведението нищо не е направило.
Смисълът
е да предизвикаш
провокация, да накараш някого да мисли.
Ако няма обратна връзка, значи нищо не
се е случило.
Направиш ли нещо стойностно, ще го оценят и индиецът, и англичанинът, и французинът. Ако трябва, ще напишеш двайсет пъти драфт на сценария. А не - отиваш, набиваш десет лева, отделяш два часа от живота си и се молиш да си заслужава. Обикновено не си. Мързи ги хората. Не може така. Не може да ти куца историята. Както и не може да направиш хубава история, ако не ти пука какво пишеш. Спилбърг, Фелини, Уди Алън си цъкат в едни теми. От това разбират, това снимат.
Аз
се записах да уча кино на
бъзик. Иначе отидох в Ирландия, защото
е много социално - два дни работиш, в
другото време правиш каквото искаш. Там
не е създадено, за да живееш. Представи
си да не видиш синия цвят на небето пет
месеца и август да си със зимните дрехи.
Но
там научих, че ако
не можеш да направиш жанров филм, не
можеш да направиш и авторски. Майсторията
е името ти да стане жанр. Тарантино и
Уди Алън си творят в жанровете Тарантино
и Уди Алън.
Най-важното
в образованието е преподавателят.
Почваш да учиш нещо, което малко хора
по света го работят. Може и да си
представяш, че ще направиш филм за много
пари с идеята, че зрителите ще плачат,
ще се смеят, ще са в напрежение...
Най-голямата
ми муза са жените. Те и йогата - това е система от
хилядолетия, която е чрез практика, без
философия, работи без прецедент.
Вярвам,
че трябва да
се развиваш в няколко сфери едновременно.
Някой като ми каже „бачкам осем часа и
съм пребит" и цък - пред телевизора...
Значи нещо ти куца. Или не си почиваш
правилно, или бачкаш грешното нещо.
Човек
е ученик
доживотно. Няма как да достигнеш
перфекционизъм, защото направиш ли го,
трябва да се самоубиеш. Прoбвайте
Coursera.
Уникално добро.
Да се върнеш в България, има смисъл, защото е неорана нива, а е плодородна почвата. Но трябва работа, не може да ръснеш три семена и толкова. Трябва също да се научим да правим екипи и да бачкаме заедно.
А
тук от малки сме облъчени, че трябва
да се образоваш сам и да се оправяш сам.
Никой не те учи как да се социализираш
и това трябва да се промени в манталитета,
защото е добре за всички. В Щатите
например нещата стават по-лесно, стига
да си кадърен - защото те виждат, че
чрез теб печелят. В Европа още не е така,
може би защото тя има всичко чрез грабене.
Когато в Индия са писали трактати за
усъвършенстване, в Англия са ходили да
търсят картофи. Не мога да си обясня как
така всички говорим английски...
В
момента нашата държава е уникално място, има да се пълнят много
ниши. Или ще се вдигне стандартът, или
ще стане трагедия. Няма да е средно
положение, както сега се крепи по някакъв
начин.
Кариера в България. Защо не? е на 12 септември (четвъртък) в Интер експо център
Текст Димитър Ганев / Фотография Васил Танев
Коментари