Мислех си да стана добър
и честен човек.
И станах честен,
но уморен.
Уморявам се от безхаберието,
пошлотията, чиновническата наглост и лошотията хорска.
Крада от времето си,
за да се подготвя за магистратура в чужбина.
Много искам да науча френския добре. Знам го точно толкова, колкото да си изпрося боя и една багета,
преди пак да ме набият.
Повече от това искам
да живея в чиста столица, да има нормален градски транспорт, да не се
разправям с шофьори, а веднъж и с един зловещ полицай, който ме затисна с колелото.
Интересувам се от опазването на околната среда и от съхраняването
на неща, които обичам.
Отдавна знам, че идеята и желанието да променяш света са доста егоистични. За мен природата е
съвършена и така. Ако преди години исках да променям света, сега искам да го опазя.
Заобиколен съм от всякакви хора. Някои от тях се занимават с медии,
други с компютри, трети с деца, четвърти с децата си, пети с фотография и т.н. Човек
може да живее сам, без партньор, но не и без приятели.
Добрият екип е сложно
нещо.
Умея да си изпипам нещата. Гледам да няма хазарт
в работата ми. Да съм готов с аргументите си. Да съм си написал домашното. Това
изисква много търсене, много четене и много разговори.
Информирам се от определени
места в интернет, от книги, колеги и приятели, които работят по целия свят. Те
самите правят проучвания и научни публикации по същите или сходни с моите теми.
Чета много, и пак ми е малко (смее се) - за Бог, за възникването на живота, за социалните мрежи, за това как работи едно
общество. Сега завърших Шокова доктрина на канадската журналистка Наоми Клайн, която е за т.нар. капитализъм на
разрушението и която проследява развитието на теорията за свободния пазар и нейното
налагане по света.
Ясно си спомням как през
1995-а бях в първата училищна група, която отиде в Лондон. Тогава сцената на
електронната музика в Англия беше в най-добрите си години - говорим за Орбител,
Ъндъруърлд, Кемикъл Брадърс. Всичките пари, които имах, отидоха за празни касетки
и дискове, които се продаваха в Tesco. С това се прибрахме оттам, Макси беше
първият, пуснал Кемикъл Брадърс в Калното.
Музиката е това,
което винаги е поддържало живеца в мен. Меломан съм, но от онези, които не
помнят текстове, имена на парчета, албуми и групи. Най-важни са вибрациите.
В офиса ме смятат за саможив, самодостатъчен, а напоследък и некомуникативен.
Сред приятели минавам
за човек, на когото могат да разчитат и за сериозни неща, и за питие вечерта,
и за танци до сутринта.
По душа съм тежък
характер, сам себе си не издържам. Ставам все по-уморен, имам си и своите
носталгии. Но не по социализма или късния комунизъм, по бонбоните Карамел Му и
дъвките Идеал, а по празна, слънчева и сутрешна София, каквато успях да видя към
9:00 часа тази сутрин.
Никога не работя с безхаберни хора. Ако мога.
Най-много ме мъчи, че на ключови позиции и места стоят лица, които си нямат и понятие за какво става
въпрос.
На некомпетентността
реагирам рязко. Остър съм и когато
ми губят времето.
Проблемът ми е, че отключих някакъв хроничен мързел. Разконцентрирам се и губя фокус.
Обичам да седна,
да погледна нагоре и известно време да не правя нищо. Обичам и засуканите
казуси - да ги човъркам и да им търся решение.
Последният ми засукан
казус е Европейската комисия и проектът за отпадъците на София - там е
голяма каша.
Идеите идват в разговор.
И по-точно - когато си говоря с Петко Ковачев, който от години се бори с
вятърните мелници в енергетиката.
Идеята, променила
най-много света, е тази за Бог.
Блокирам, когато не
мога да преценя кое по-напред да свърша.
Грешките са задължителни.
Най-тъпото е, че рядко се учим от тях.
Компромиси правя рядко.
Винаги казвам истината.
Работата е като геврек
- безконечна, с дупка по средата.
От моята научих, че светът
е голям и спасение (подчертава) не
дебне отвсякъде.
Съревновавам се със
себе си и често се питам - направих ли достатъчно, можеше ли повече; ако да -
как, ако не - защо. Не гоня толкова перфекционизъм, колкото вътрешно
удовлетворение, но още не съм го постигнал.
Скачам в дълбокото за
приятелите си и заради работата си.
Успехът е да
живееш в хармония със себе си.
Тайната ми мечта е да се занимавам единствено и само с музика. Дори ми се иска да свиря на китара.
Когато бях в трети клас, майка ми ми подари една кухарка, която обаче изчезна
някъде.
Забелязал съм, че светът е пълен с млади и красиви момичета.
Никога не знам какво
да кажа на първа среща.
Току-що разбрах, че денят е по-ведър от сутринта.
Ще ми се аз да съм
измислил шоколада и грамофонната плоча.
Или поне да бях казал: Обичам те.
Фотография Васил Танев
Коментари