Христо Шопов

След ролята му на Пилат Понтийски в Страстите Христови на Мел Гибсън, която го направи световно известен, Христо Шопов изигра много образи на злодеи, мафиоти, ченгета, лоши момчета, силни характери и други. Силно излъчване, бързи рефлекси и експанзивен, състезателен характер - качествата, които го изстреляха нагоре, но и го пратиха на снимачната площадка повече, отколкото под светлините на прожектора в театъра, където не го бяхме гледали много отдавна. А той определено има какво да даде на българския театър точно сега. Истината е, че талантът му е много по-дълбок и разнолик, за да си позволява само персонажи с ударно излъчване, резки жестове и крайни маниери. Това е уловил режисьорът Георги Михалков в чудесния спектакъл на театър Възраждане - Човек от Земята от Джеръми Биксби, със специалното участие на Шопов в ролята на Джон Олдман, един от най-сложно нюансираните психологически образи, които сме гледали напоследък.

Вчера, Любовното лято на един льохман, Маргарит и Маргарита и други заглавия отдавна са зад гърба му. Жокейската страст също. Сега Христо Шопов е в пълна бойна готовност за нови, по-сложни предизвикателства на големия екран и на сцената - роли, които изискват много повече страст, концентрация и сила на характера чрез неговите слабости. Характери, които не се играят лесно. Образи, които оставят в устата вкус на самогон и парят в паметта дълго, след като са се случили. Предизвикателство, което си струва.

Мислех си да стана пожарникар, боклукчия, пилот.
И станах артист.
Заобиколен съм от хора, които са професионалисти и в които вярвам на сто процента.
Вкъщи ме смятат за труден характер. О, да, не е лесно да се живее с мен. (усмихва се)
По душа съм умерен песимист или здравословен скептик. Там някъде ще да е диагнозата. (смее се)

Идеите идват по всяко време, но винаги на работа. Тогава съм най-креативен.
Блокирам, когато се сблъскам с агресивна простащина. Понякога, в такива моменти, аз самият също ставам агресивен. Но по-често блокирам, това е.
Грешките са необходимост - без тях няма развитие напред.
Компромисите са абсолютно неизбежни, поне така е при мен.

Работата е дисциплина, концентрация и удоволствие - три в едно.
От моята научих как се работи в екип и как се гради доверие в партньора.
Никога не работя без ясна мисъл.
Добрият екип е абсолютно задължителен, за да се случи добър филм, добър театрален спектакъл и прочие.

Най-важното за един артист е да не губи концентрация. Невинаги се получава, но когато успее, е незабравимо. Състоянието е особено, доближава се до истинското вдъхновение.
А най-трудно за един артист е абсолютно същото. (виж по-горе)
Скачам в дълбокото, когато трябва. Защото така трябва.
Успехът е нещо доста относително. За мен успех е моят Пилат Понтийски, но също така и ролята ми в Човекът от Земята в театър Възраждане.

Най-много обичам да съм в хармония със себе си, когато работя. В това отношение личният живот е гръбнак на професионалния. Ездата беше предишната ми страст. Сега е стрелбата, но само на стрелбище. Мисля, че хората, които убиват животни за удоволствие, рано или късно ще платят за това.

Забелязал съм, че тук нещата стават по-трудно, но има надежда.
Току-що разбрах, че съм получил имейл по важен повод.
Ще ми се аз да съм измислил огъня.
Търся хармония, но не извън мен, а винаги в себе си.
Ако не бях човек, щях да съм хищник. Например вълк.

Събуждам се с Даяна Кроул - музиката й е аларма на телефона ми. (смее се)
Заспивам лесно и бързо.
Уморява ме шумотевицата и простащината. А едното почти винаги върви ръка за ръка с другото.
Почивам си с чаша мерло и джаз.

Искам един ден тук нещата да влязат в релси и хората да станат по-спокойни и малко по-добри.
Животът е път.
А моят е път към себе си.

Човек от земята е на 16 декември (вторник) от 19:00 в камерен театър Възраждане

Текст Патриция Николова / Фотография Славея Йорданова