Музикант, откакто се помни, а днес радиоводещ, Юра Трошанова можеш да откриеш в света на класическата музика. Изключително скромен, силно одухотворен човек, който вярва, че нещата се получават тогава, когато липсва его. В радиото й харесва именно това, че е лишено от суета и може да се говори за важни неща, посредством само един глас. Казва, че класическата музика е изкуствено отдалечена от хората и неправилно се възприема като нещо твърде елитарно и дистанцирано. Вярва, че всичко е въпрос на достъп и е напълно възможно тази музика да се слуша от повече хора. Точно затова преди малко повече от 19 години се включва в екипа на Classic FM - единственото радио за класическа музика у нас, което на 19 декември празнува своя 20-и рожден ден. По този случай в петък са ти подготвили вълнуваща програма с много от гласовете, които си слушал през годините и още повече награди.
Мислех си да стана кинорежисьор. Обичам киното - това е нещо, което винаги най-плътно ми е запълвало сетивата.
И станах човек, който се опитва да бъде открит и независим, доколкото това е възможно.
Заобиколен съм от хора, които са добри, надявам се.
Добрият екип е важен, защото само тогава работата може да се върши така, както трябва, за да има добър резултат.
Удоволствието да работиш с хора, с които се разбираш, е несравнимо.
Вкъщи ме смятат за добър и топъл човек, надявам се.
По душа съм затворена. Не обичам да преекспонирам каквото и да било в живота си.
Никога не работя без чувство за отговорност. И без въздух.
Проблемът ми е, че твърде сериозно приемам нежеланието на хората за съвършенство. Не вярвам, че нещо може да се направи просто така - не, трябва да се направи добре.
Идеите идват от импровизацията, тя носи много вдъхновение след себе си.
Блокирам, когато срещна постъпка на безотговорност - във всякакъв смисъл.
Грешките са абсолютна необходимост. Първо е невъзможно да живеем без грешки, второ те са изключително ценен подарък, за да разбереш какво се случва всъщност.
Компромисите са нещо, което не трябва да се случва на всяка цена. Понякога компромисът може да ти изяде главата и да се озовеш оглозган, а после трудно да събираш частите от душата и тялото си. Мисля, че човек трябва да прави само малки компромиси.
Работата е огромна част от живота ми. Аз нямам усещането, че ходя на работа. Като вляза в студиото и като чуя звука на симфоничния оркестър, който за мен е върхът на духовната човешка цивилизация - това съчетание на толкова различни звуци, което никое друго изкуство не може да постигне - всичко се нарежда само.
От моята научих, че ако си достатъчно спокоен зад микрофона, можеш да бъдеш полезен на другите. Също така преодолях някои лични страхове.
Съревновавам се с времето.
Скачам в дълбокото, винаги когато усетя, че мога да го направя. Аз обичам да скачам в дълбокото.
Успехът е да бъда достатъчно добър и смислен човек. Защото какво значи успех ако ти си вървял по пътя на една кариера, която те е лишила от изконни лични права и се чувстваш като развалина?
Най-обичам тишината.
Забелязала съм, че хората много обичат да вдигат шум.
Никога не знам как ще продължи животът на всеки един от нас.
Току-що разбрах, че е много приятно човек да влиза в дълбокото с разговор като този.
Ще ми се аз да съм измислила начин да мога да влияя на другите да мислят повече, преди да постъпват. Нещо, което да променя душите на хората към добро.
Или поне да бях казала: "Боже, дай ми сили да понеса това, което не мога да променя; Дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми мъдрост да различа това, което мога да променя, от това, което не мога да променя."
Повече за дейността на радиото и за света на класиката
можеш да откриеш в сайта на Classic FM
Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова
Коментари