Срещнахме го - ей така. Нарочно. Искахме да си поговорим с бездомен човек, за да разберем колко му е трудно, приятно, лесно, неизбежно или каквото му е, от чисто любопитство. Всъщност от много време си говорим с такива хора, но пазим разказите им за себе си, защото не намирахме основание да ги разказваме, така че да не са самоцелни. Нещо като разкриване на беззащитните - като концерта на Джорджано или интервютата на Карбовски. И честно казано, допреди да седнем да си говорим с Бъки, все още се чудехме как да го уплътним. Е, той доста помогна. И на него споделихме притеснението си, че не искаме просто да го излагаме на показ. Той обаче ни увери, че няма проблем и ще го направи с удоволствие. Попитахме го дали е чувал за Градски номади. И тогава, свише сякаш, той каза: „е как, с Йоана сме приятели. - (Йоана е една от създателките на проекта и нея ще ти представим скоро) - Даже, ако искаш да й звъннеш - и тя да дойде, да си поговорим." После извади едно жълто тефтерче и на една страница, самотен, написан с електриково-брокатен химикал, седеше номерът на Йоана. Той погледна и каза: „Перфектна буря". Това, както впоследствие разбрахме, е неговото „Всичко е наред". Изглежда смел, луд и с всичкия си едновременно, пират на сушата, пълен с истории за познати от цял свят, само трябва да го спреш и да си поговорите. Ето какво ни каза на нас.
Роден съм там някъде, където земята и небето се сливат в едно, в
последното столетие на миналото хилядолетие. Казвам се Иван, по прякор - Бъки.
Едно време баща ми ми казваше: учи или хващай гората. Аз го
послушах и станах горски.
Има човеци и хора.
А аз съм заобиколен от личности и индивиди. За
съжаление съм асоциален и не съм заобиколен от хора. Имам малко приятели и
те ми стигат. Помагаме си взаимно. Перфектна буря, окото на торнадото.
Аз имам един прекрасен дом. Най-прекрасният дом на планетата. Имам таван, който се казва небе. Имам под, който се казва земя, с най-красивия килим, сменя се постоянно. Четири стени, през които си влизам и излизам, когато си пожелая. Данък смет не плащам, а също и асансьор, защото съм твърдо на земята и не съм щъркел да живея на двайсет метра от нея. Имам и осветление месечина и фототапет от звезди. Тогава какво?
По душа какъв съм? Въпросът е много личен, аз имам
мнение по него. Перфектна буря. Аз ще ти кажа нещо, 30 години се чудя кой съм и
аз не знам кой съм.
Постоянно работя върху себе си. Изграждам своята
личност и характера и визията си, запазвам себе си. Вчера няма да се върне,
утре няма да дойде, така че, краят не се знае.
Човек греши във всяка една минута и всяка една секунда пред Всевишния, тоест пред Господ. Грешките са за това, ако можеш да ги учиш и ако може да не ги повтаряш, иначе се превръщат в грехове, а тогава става Ислямска държава. (смее се)
Аз нямам проблем. Човек без проблеми. Ей ме къде съм - под едно
дърво, на парче земя. Виж там - бетон, аз не лежа на бетон, лежа на земята под
бора. Значи, аз не съм уличник. Аз съм скитник, друмник. Разликата е огромна.
На улицата има йерархия. Определя се по вид, самобит, по това как се
чувстваш, как изглеждаш, как можеш да комуникираш с хората, с връзките, които имаш.
Имам цел. Не се боря, аз браня своите позиции.
Компромиси със себе си не правя, с околните също.
Отстоявам принципите си. Може да са грешни или неразбираеми за другите, но ги
отстоявам, защото ако направя крачка назад, падам по гръб.
Успех е, когато надхвърлиш мечтите си и себе си и постигнеш това, за което си мечтал. Успех е, когато дадеш нещо и научиш поне един или двама на това, което трябва.
Забелязал съм, че идва перфектна буря.
Най-много обичам да бъда себе си и да скитам, по планините, горите, пещерите, скалите, да посрещам изгрева и да посрещам и залеза, ако може. Въпросът е рязък и малко труден, но това обичам да правя. Май набрах и лавандула на Йоана.
Скачам в дълбокото, когато трябва да спася живот. Не се
замислям. Ако смяташ дълбокото за това, което е, влизам в огъня и във водата.
Преди два дни спасих живот, ама не ми се говори за това.
Ще ми се да съм измислил Менделеевата таблица. (смее се) Много съм труден в точните науки. Можем да си говорим за
литература, география и история.
Също така пиша.
Иначе нещата са така: първо горския, после малко ВИТИС
при Стефан Данаилов, после малко друго, после малко друго, сега съм под бора.
От какво блокирам? Не блокирам. Не си вкарвам мишки в главата. От време на време си дърпам шалтера, да не ми изгорят бушоните.
Влюбен съм. В себе си, в природата, в тревата, във всичко красиво.
Най-големият урок, който съм научил, е магаре ли си, самари много.
Текст и фотография Стефан Икога
Виж какво ни разказа Икога за София, за баловете и за любовта
Коментари