Говорим си с Албена Баева и Рене Беекман, които са сред двигателите на студиото и са истинско вдъхновение. Тя е магистър по Дигитални изкуства и е отнесла не една престижна награда, а може и да я познаваш като автор на градската акция Приказки по телефона. Той пък е на ти с технологиите, уеб платформите и онлайн маркетинга, като също така е и един от основателите на магистърската програма "Дигитални изкуства" в НХА. Съвместното им студио Реактив съществува от няколко години и са истински виртуози, когато става въпрос за решения, свързани с технологиите. Независимо дали ти е необходима инсталация, с която да рекламираш делата си, дали си артист, който иска да представи изложбата си интерактивно, или музикант, който търси хитри и модерни начини да покаже изкуството си, можеш да им се довериш и да им позволиш да те изненадат приятно.
Какви
мислехте да станете навремето?
Рене: ами,
наистина нищо конкретно. Винаги съм искал да правя различни неща, докато играя,
откривателствам и уча. Да стана някой или някаква професия винаги ми се е
струвало истински скучно.
Албена: нещо
сериозно. А исках да стана музикант или художник. В нашето общество двете неща
сякаш не се възприемат за възможни. Последният път, когато отговорих на въпроса
с какво се занимавам с "аз съм художник", ме попитаха "А всъщност, на
практика?"
А
какво излезе от вас?
Албена: художник и създател на нови музикални инструменти.
Рене: твърде
много неща. Една от благословиите на добро академично образование по изкуства
е, че те учи на критическо мислене и как да се научиш сам на уменията, от които
имаш нужда. Веднъж научиш ли се как да правиш това, почти всяко друго занимание
е лесно. В последствие никога не ми е било трудно да се издържам.
С
какви хора сте заобиколени?
И
двамата: О, те са по-умни от нас, много талантливи и отворени към
света и новото около нас. По този начин учим постоянно. Така се изумяваме всеки
ден.
Защо
е важен добрият екип?
И
двамата: Защото "Не
си сам" - това всъщност е има на група във Facebook, която създадохме преди
няколко години. Повод беше откриването на сграда, която следваше да бъде "музей
за модерно-съвременно изкуство". Нарекоха я "САМСИ". Групата във Facebook е изцяло за това как като
художници ние не сме сами, не можем да функционираме сами, а се нуждаем един от
друг и от контекст, в който да виреем. Сами напредваме много бавно, но когато
работим с добър екип летим.
За
какви ви смятат вкъщи?
Рене: Мен
за работохолик. Повечето от моите планове идват под формата на "програма
максимум" - винаги планирам да направя твърде много за твърде кратко време,
защото когато правиш планове е много лесно да се отдадеш на желанието си да
действаш. А и винаги има още толкова много неща, които искам да направя.
Албена: Мен
ме взимат за разсеяна и разпиляна. Може би защото главата ми винаги е в
облаците.
Как
ви възприемат приятелите?
Албена: като душата
на компанията. Често запознавам различни хора един с друг и те стават приятели,
любими и близки помежду си.
Какъв
си по душа?
Рене: мързелив и склонен да се мотая. На няколко от местата, където работих, всъщност
много се постарах наистина да оптимизирам работния процес с единствената цел да
нямат нужда от мен и от моето работно място. Някъде успях, но на много места се
провалих ужасно и ефектът като цяло беше обратен на това, което планирах.
А
ти, Албена?
Мечтател.
Какво
не си позволявате в работата?
И
двамата: Безотговорност. Винаги се стремим да създадем продукт, който
има смисъл и би дал нещо на своята публика.
Какъв
ви е проблемът?
Това, че има само 24
часа в денонощието, а и светът понякога е много бавен и губим търпение.
Кога
се появяват идеите?
През цялото време и на
всяко място. Понякога под душа, друг път на вечеря или на питие с приятели,
понякога докато четеш книга. Това, което е от значение е не къде и кога
възникват идеите, а да бъдат развити по-нататък. Това означава наистина да
бъдеш художник - умението да развиваш идеите си. Още в началото на 80-те
американският артист Бил Виола казва, че за художника на ХХ век не е от
значение да може да рисува добре, а да мисли добре.
Кога
блокирате?
Албена: Когато
съм тъжна.
Рене: Аз
забивам, когато не мога да разбера нещо. За последен път това се случи когато
трябваше да открия изложба, а само минути преди това разбрах, че една от
работите беше открадната от галерията. Не можах да намеря подходящите думи за
това откриване.
Как
приемате грешките?
И
двамата: Трудно ги преглъщаме, но пък са най-ценното и прекрасно
нещо, което може да ни се случи. По този начин протича голям част от работата,
която е истински творческа.
А
компромисите?
Те са необходимото зло.
Какво е работата за вас?
О, тя е постоянно
предизвикателство.
И
на какво ви научи това предизвикателство?
Не едно нещо, учим се всеки
ден.
Предизвикателство
ли е Реактив?Реактив е група
единомислещи креативни хора, с които създаваме интересни интерактивни
инсталации както за театър и музеи, така и за реклама. Ние сме все още
единственото студио в България, което може да направи всичко от концепция през
разработване до изпълнение на подобен вид проекти.
С
кого се съревновавате?Със себе си и с времето.
Винаги се стремим всеки следващ проект да е по-добър от предишния.
Кога
сте готови да скочите в дълбокото?
Винаги, когато ни се
отдаде възможност. Най-добре е и да има нещо високо, от което да скочим.
Как
виждате успеха?
Като самотно занимание.
Какво
обичате най-много?
Да сме на море (смеят се).
Има
ли нещо, което до последно не знаете?
Хаха, да - дали нещо ще
проработи или не. Обичаме да се впускаме в неща, които са няколко стъпки напред
от предвидимото или очакваното. Как иначе бихме открили нещо ново, нещо
интересно? Именно затова крайният резултат ни изненадва. Най-често приятно.
А
какво научихте току що?
Че и днес денят ще е слънчев (смеят
се).
Можеш да се запознаеш с
работата на Албена и Рене в
уебсайта на Реактив
или на уъркшопа им в
рамките на Transfiguration
Festival
Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова
Коментари