Следим ги при Нели най-внимателно, а конкретният повод да се видим бе последната й лудост. Трудно ще ги засечеш в някой случаен магазин, да не кажем изобщо, защото дрехите им не са масови. Никой от тях до този момент не е правил голяма колекция с пълния набор от размери, но ако си харесаш нещо и не ти става, ще ти ушият по мярка. И тримата имат уникален почерк и малка група верни клиенти, които чакат с нетърпение всичко ново от тях. Бяха оценени по достойнство и от посетителите на тазгодишното модно изложение Modepalast във Виена, а ето какво ни разказаха за себе си, съвременните тенденции и как балканските дизайнери да станат известни.
Игор Илийовски
Роден е в Македония, завършва НБУ, студент е на Яна Габровска. Преди това учи омразната му икономика, но си призна, че сега му помага. Иначе не е от най-дисциплинираните - готви се за събития в последния момент, работи до 05:00 сутринта, а после не можеш да го познаеш от тъмните кръгове около очите му. Участва в случващото се на Иван Асен 22 от 2008-а насам, дрехите му са с много пластове и прегъвания, което позволява всякакви силуети. Предпочита черно и сиво, но за „Colour is the New Black" вкара и малко синьо.
Къде
можем да те намерим?
Във фейсбук страницата ми и в бутик Кадифе на "Витоша" 84.
Как
да те познаем?
По
многото метри плат. (смее
се) Не
мога на правя нищо изчистено.
Страхуват
ли се хората от цветовете?
Не, всичко
опира до материалните възможности. От
опита си съдя следното: клиентът винаги
се притеснява, че няма с какво да ги
съчетае.
Накъде върви съвременната
мода?
На много зле, принуждават ни
да сме ужасни консуматори, защото
качеството е лошо.
Е, ако платиш
повече...
...Повярвайте ми, дори в
Dolce&Gabbana е така, нямат
нищо общо с марката отпреди 20 години.
Сега шият в Китай за жълти стотинки,
а после продават на
страшни цени. Те са Zara на
луксозните марки.
Ековълната
няма ли да повлияе?
Опасявам се, че
е само мода. Като начало хората трябва
да живеят по-добре и чак след това е
възможно да се замислят за по-качествена
дреха.
При по-добър живот няма ли да
предпочетат и по-луксозните марки, които
- както стана ясно - вече не гонят
качество?
Не, ще предпочетат да имат
нещо уникално.
Коя
тенденция те вълнува в момента?
Няма
тенденции, хората са еднакви навсякъде.
Ако отидеш на клуб в Италия, ще видиш,
че все едно си в Лондон - всички са със
скъсани кецове, разръфани дънки и брит
прически. А италианците винаги са били
супербрандирани.
А в твоята
работа?
Няма такова нещо, играя си
с плата, той ме вълнува.
Как да
ходим лятото?
Удобно. Хората трябва
да са на плажа, да изключат телевизора,
да прочетат някоя и друга книга и да
спрат с тази чалга.
Какво да направят
балканските дизайнери, за да станат
известни?
Добра колекция. А после
да изтеглят кредит и да участват в
прет-а-порте в Париж, където се събират
всички търговци. Това е единственият
начин.
Теб
какво те спира?
Натам
вървя. В момента нямам достатъчно ресурс,
за да направя истински голяма колекция
- с 30-40 модела във всички размери.
Продаваш
ли в други държави?
Още
не произвеждам толкова много и не съм
запознат с другите, но сигурно ще има
клиенти в Сърбия. Иначе продавам във
Виена на Modepalast.
А
в Македония?
За там цените ми са
непосилни.
С
какво сме по-различни от вас?
С
падането на режима хората тук са полудели,
станали са консуматори като в Щатите,
никъде на Балканите няма такова нещо.
Но в крайна сметка всички живеем днес,
в това общество.
Какво да очакваме
от теб?
В края на лятото започвам
нова, по-голяма колекция - продължение
на това, което е тук. Вече съм готов със
скиците. Ще я откриете в Кадифе и в
Иван Асен 22.
Яна Дворецка
Дизайнер, преподавател в Нов български, майка на две деца и страстен защитник на „бавната" мода. Не се примирява с консуматорството и настоява хората да мислят повече за природата. Завършва мода в НБУ и работи няколко години като дизайнер на бельо в българския лейбъл Brill, където се научава на дисциплина и пълна отдаденост. Интересува се от стари български техники - последно видяхме туники, ръчно оцветени с естествени бои, а за предишното събитие на Иван Асен 22 направи дрехи с плъст от вълна (нещо като филц, ама с по-сложна изработка - б.а.) върху коприна. Опитва се да научи студентите си, че не е достатъчно дизайнерът да е само творец, ами трябва да се интересува и от всичко наоколо си.
Как
да те познаем?
По уникалния цвят - с
естествените багрила той никога не се
повтаря. Има значение дори от склона,
на което е расло растението.
Разкажи
ни как започна?
Зимата ме нападна
някакво вдъхновение, а в известна степен
и темата на Нели ме провокира, защото
аз съм доста безцветен дизайнер (смее
се) - сиво и бежово са най-крещящите
ми цветове.
Къде
намери рецептите?
Купих си книгата
Палитрата на боговете, започнах да
експериментирам по-смело, а после дойдоха
и идеите. Сега използвам куркума, шафран,
арония и кафе.
Има
ли нещо специално в избора ти на
плат?
Най-добре се багрят тези с
животински нишки - вълна и коприна. Памук
също използвам, но тоновете се получават
по-бледи.
Страхуват ли се хората
от цветовете?
Според мен ходят в
по-убити нюанси, защото в София е мръсно
и не се цапат толкова.
А извън
практичността?
Тази колекция замина
за Modepalast, където обикновено
се купува сиво и черно. От моите неща се
продаде почти всичко, така че едва ли
се плашат.
Накъде
се е запътила съвременната мода?
На
зле. Бързооборотната мода ми е болна
тема. Това, което се случва в моловете,
е лудост, всеки ден идват дрехи,
които издържат две носения, преди да ги
хвърлиш и да си купиш нови.
Как да
го овладеем?
Трябва да се промени
съзнанието и нагласите. Вярвам, че има
и такива хора.
Хубаво е, че си
оптимист.
(разпалва се) Аз също
работя по въпроса, всеки ден говоря с
децата си, а два пъти седмично - и с
моите студенти.
Днес
модата е доста еклектична - носи се
всичко с всичко. И все пак, има ли едно
нещо, което след години (или още догодина)
ще бъде изведено като водещо за отминалия
период?
Винаги ще има, докато е
възможно да кажем, че нещо е демоде. И
въобще не съм съгласна, че в момента са
налице хиляди тенденции. Щом стъпиш на
улицата, виждаш едни униформени хора,
дори когато се опитват да са различни.
Като витрини на H&M са.
Днес адски бързо се усвояват тенденциите
от улицата - каквото излезе, на другия
ден е по витрините. Дизайнерите имат
пълна власт, не е като през 60-те, когато
са гледали какво се показва на „Карнаби
стрийт", но нищо не са можели да направят.
Какво
обаче трябва да направят балканските
дизайнери, за да ги забележат по света?
Един от начините е да участват в
изложения. Но да си известен не е толкова
важно - всеки трябва да намери своята
група от клиенти, колкото и малка да е
тя, и да работи за нея. Ние не сме Zara,
за да произвеждаме масово.
Как
разбирате един за друг?
Интернет е
единственият канал, списанията се
интересуват от комерсиалните марки.
Какво
ти предстои?
Ваканция. През лятото
ще събирам растения и ще багря.
Къде
да те намерим?
В НБУ - денонощно, а
отскоро - и в Zip Design на „Уилям
Градстон" 20-22.
Цветалина Атанасова
Можем да намерим и нея, и дрехите й в бутик Чайка на „Раковски" 122, където работи заедно с Леда Екимова от Chaika и Александър Гергинов от Ham&Eggs. Завършва мода в Академията, а от миналата година прави собствения си лейбъл carevitsa. На събитията в Иван Асен 22 лесно ще я разпознаеш по суперконцептуалните дрехи, а най-последно е повлияна от човешката анатомия и дори щампите й са като истински дисекции. Подозираме я, че се води от идеята да покаже какво крият хората вътре в себе си, а тя въобще не отрече, даже се съгласи.
По
какво да те познаем?
Оле,
тоя въпрос е много страшен, не знам какво
да ви кажа. Еми по логото (избухва
в смях).
Добър
отговор. Страхуват
ли се хората от цветовете?
Трудно
им е да ги комбинират, но същото важи и
за мен. Май просто не им се занимава.
Накъде
е тръгнала съвременната мода?
Ми
никой не знае. Какво казаха другите
дизайнери?
Че
е тръгнала на зле.
Не,
не е на зле, според мен хората са объркани,
особено тук, но всичко ще се оправи.
Моите работи не се влияят от тенденциите
в момента и мисля, че все по-често ще се
купуват такива, бързата смяна на дрехи
уморява.
Какво
е важно да се случи, за да се оправят
нещата?
Да
умрат разни хора - дизайнери и
преподаватели!
Аууу,
защо така кръвожадно?
Чак
кръвожадна не съм, просто да направят
място. (замисля
се) Добре де, нека не умират, но да се махнат
далече-далече, да заминат някъде и да
си починат. Пожелавам им една дъъъълга
отпуска на някое хубаво място.
Откъде
идват идеите?
Точно
по този въпрос мислех съвсем скоро.
И
какво измисли?
Че съм комплексарка и така си избивам
комплексите (смее
се).
Има го това, без майтап.
Какво
те зарежда?
Изпадам
в лични драми или виждам нещо на улицата,
става ми смешно и си задълбавам.
В
коя тема си?
Продължавам
тази с щампите на различни органи от
миналата година. Този път на ред са
костите. Мислех си да я направя малко
по-патриотична.
Защо
пък патриотична?
Не
виждате ли - цветовете ми са бяло, зелено
и червено? Станало е случайно, но мисля
да го използвам.
Какво
трябва да направят българските дизайнери,
за да ги видят по света?
Да
излизат по-често в чужбина и да участват
по разни събития. Няма друг начин.
Къде
си била?
Във
Виена и в Белград. Има смисъл. Дадох да
се продават някакви неща в Ostform,
което е онлайн концептстор за
източноевропейски дизайнери.
Как
изглежда човекът, който носи твоите
дрехи?
Мисля
как ще се съчетаят и дали ще са удобни,
а не кой ще ги облече и каква е модата в
момента. Ако някой ги харесва, ще си ги
купи.
Как
да носим елека с ребрата например?
С
потник, тениска, риза.
А
Т-шърта с тазовите кости?
С
дънки, с панталон.
Какво
ти предстои?
Да
си довърша колекцията и да си направя
сайт.
Дрехите
на Яна Дворецка са в Zip
Design на
"Уилям Градстон" 20-22,
Игор Илийовски
е в Кафиде
на
"Витоша" 84,
а Цветалина Николаева
е в Чайка на
"Раковски" 122 (вход откъм "Хан
Крум")
Фотография Васил Танев
Коментари