Филмът е правен по бестселъра на Джуди и Рон Барет, в който
рошав, млад и зелен учен изобретява машина за готвене на манджи от нищото. Още
в началото сложният апарат изхвърчава в небето над родното му градче и започва
да бълва всевъзможни менюта, в зависимост от това както му поръча някакъв си
компютър на Земята. За известно време всичко е тип-топ, цялото градско войнство
се скъсва от преяждане, докато в един момент машината не прегрява и спагетено
торнадо овършава и население, и сгради. Нещата стават още по-сериозни и рошавият,
млад и т.н. учен се изстрелва към небесата да оправи разбрицаното си
изобретение, което е като сърцето на Джаба Хатянина - цялото обвито в мутирали
и агресивни пици, кюфтета и прочие основни ястия.
Гледахме Облачно... два пъти и не открихме нито един слаб момент, а и сополивият зрител на предния
ред цвърчеше от кеф. Дори саундтракът ни хвана натясно, особено с преработката
на архаичния хит на Лесли Гор „Sunshine, Lollipops and Rainbows" от 1965-а. Въобще - влизай, без да се замисляш.
с една дума
КЮФТЕ. Има го още в менюто на древните римляни, откъдето
тръгват и всевъзможните му разновидности. Най-голямото обаче е сготвено в Ню
Хампшир през 2009-а - в Гинес пише,
че тежало 101 килограма.
Коментари