А в някакъв смисъл и повече - вестник Le Monde се превръща в боксова зала, а малко по-късно (но по друг повод) Уелбек е подсъдим и в дело, заведено от мюсюлманите във Франция (най-големите джамии в Париж и Лион, Националната федерация на френските мюсюлмани и Световна ислямска лига). В интервю за списание Lire (което се чете от всички кротки сноби и е нещо като нашето ЛИК), Уелбек нарича исляма „най-тъпата религия" и поставя Корана по-долу от Библията, която „поне е добре написана, защото евреите са имали дяволски голям литературен талант".
Но да не се отклоняваме. Героите на този роман (в който „порнографските" страници са близо четвърт) са братята Мишел и Брюно. Мишел Джезински, който е мегаексперт в науки като физика, химия и биология и който оглавява суперекип по разчитане на човешкия геном. Мишел е чиста проба импотент. Брат му Брюно е учител в гимназия, сексуално обсебен, чист маниак. Животът им е описан от раждането им през 50-те до самия край на 90-те, когато са минали 40-те и вече усещат полъха на края на живота (или поне младостта, което е все същото за тях).
Елементарните частици е анатомия на западното общество след Втората световна и до днес. Фаустовия човек. На места тази анатомия звучи като антропологическо съчинение, но чрез герои и разказ. А литературната сабя на The New York Times - Мичико Какутани, обобщи още преди десет години, че романът на Уелбек е „кофти пастиш от Камю, Фуко и Б. И. Елис".
Откъм оформление (Яна Левиева) изданието е брилянтно; откъм превод (Красимир Петров) - тук-таме имаме попретупани имена на поети и религиозни книги (Стивън Джордж е Щефан Георге, разбира се, а Тао Те Кинг - Дао Дъ Дзин).
15 лв., изд. Факел Експрес
Авторът! Авторът!
Мишел Уелбек (Michel Houellebecq) всъщност е Мишел Томас. Една от любимите му книги е Хладнокръвно на Капоти. И много от Клифърд Саймък. И Братя Карамазови - финалът. „Не мога да го прочета, без да се разрева. А това е най-важното в литературата - великото винаги разревава."
В една анкета асоциацията му за думата „кола" е: „Интензивното преживяване, когато мих колата си за първи път. Бях на 45 и за първи път се почувствах мъж".
Живее в Ирландия, но има къща и в Испания.
Първата му книга е за фантаста Лавкрафт - Против света, против живота (1991). Следват три стихосбирки, два сборника с есета и първият роман - Разширяване полето на борбата (1994). Елементарните частици му донася слава и първата награда. С Ланзароте (2000), Платформата (2001) и Възможност за остров (2005, награда Интералие) продължава да е скандалният брутален тип, който смущава обществото и влудява левите интелектуалци. Гонкур печели преди три месеца с романа си Картата и територията.
Нещо подобно
Възможност за остров на самия Уелбек - отново темата за манията по безсмъртието и паниката от остаряването като страх от изчезването на сексуалната потентност.
Текст Йордан Ефтимов / Фотография Васил Танев (снимката най-горе)
Коментари