В годината, в която излезе, Меланхолия донесе на датския психопат две неща - първо го изхвърлиха от Кан заради
нацистките му изцепки, а след броени дни Кирстен Дънст взе награда за най-добра
женска роля от същия този фест (както направи и Шарлот Генсбур за Антихрист през 2009-а впрочем). Филмът бе посрещнат на нож от критиците и техните мнения
се разтеглиха от небето до земята - едни го възхваляваха за дързостта и
красотата му, а други го наплюха, че бил впечатляващ отвън и абсолютно кух
отвътре.
Че е красив, красив е. Започва малко като 2001: Космическа одисея на Стенли
Кубрик, с невероятни пейзажи и класическа музика за фон (Тристан и Изолда на Вагнер) , а и Триер пак се е събрал с любимия
си магьосник на визуалните ефекти - датчанина Петер Хьорт, с когото работиха
върху Антихрист и Догвил. Но дали е кух или не, е доста
трудно да се каже.
Меланхолия е
разделен на две части - в първата Ларс ни занимава със сватбата на Александер
Скарсгаард и Кирстен Дънст, организирана от сестра й (Шарлот Генсбур) и нейния заможен
съпруг (Кийфър Съдърленд). Нещата въобще не вървят добре, всевъзможни проблеми
изкачат отвсякъде, а Кирстен видимо е депресирана за нещо си там. Във втората
работите вече отиват към апокалипсис - към Земята с пълна сила се носи някаква
планета, наречена Меланхолия, и сблъсъкът между двете за едни е неизбежен, а за
други - невъзможен. Тук Триер се заиграва с начина, по който хората се справят
с мисълта за края - вечно сдуханата Дънст изпада в летаргия, а самодоволството
на сестра й преминава в истерия, което според самия него е и основната идея -
да покаже, че депресивните хора понасят по-леко екстремните ситуации, щото
вечно очакват най-лошото.
Нас лично филмът ни удари като една изключително
силна картина (каквато е „Офелия" на Миле, на която Триер се покланя със
сцената в потока) - впечатляващо зрелище за окото, но така и не открихме някакъв
дълбок смисъл под огромния пъзел от идеи.
с една дума
ПЛАНЕТА. Преди няма и седмица за пръв път бе потвърдено
съществуването на две планети (Kepler
20e и Kepler 20f),
които имат същия размер като нашата. Те обикалят звезда, подобна на Слънцето, и
в миналото най-вероятно са имали всички условия да поддържат живот.
{{trailer}}
Коментари