Една от тях е Златна мечка от Берлинале 2004 - нещо, с което
немска продукция не можеше да се похвали цели 17 години. Но ето, че и това се случи,
а и нямаше как - Срещу стената е
истинско откровение, ще ни прощаваш и за клишето, и за възторга. Като почнем от
ролята на Бирол Юнел (любимеца на Акин), който в първата част на филма (както и
извън него впрочем) почти не изтрезнява, и завършим с другата главна роля -
тази на дебютантката в голямото кино Сибел Кекили, на която немската преса й разката
фамилията, щото била бивша порно актриса.
Тук отново имаме предпочитаната от Акин тема - за дълбоко консервативната
турска общност в Германия и за по-младите немци от турски произход, на които им
е писнало и от традиции, и от всичко. Юнел и Кекили се срещат в психиатрична
клиника, след като и двамата преживяват опит за самоубийство - той засилва колата
срещу стената, а тя си реже вените. Следва неочаквано предложение за брак,
който обаче ще е само наужким и всеки ще прави каквото си иска. Така и става,
но после единият се влюбва, следва безсмислено убийство и нещата тръгват по лайната.
Филмът е в две части - първата е заснета в Хамбург и е с
мрачната музика на Систърс ъф Мърси, Депеш Моуд и Дъ Бъртдей Парти. За втората
се местим в турската столица с голяма част от изпълнителите, които по-късно
опознахме в другата добра лента на Акин - Музиката
на Истанбул. Всяка една е дълга около час, но ти няма да се плашиш - филмът
така здраво те държи за сърцето, че то почти не тупка до самия му финал.
с една дума
СТЕНА. Коя е най-дългата в света знае всяко хлапе, но нека развенчаем
един мит за нея - въобще не е вярно, че Великата китайска стена е единственият
обект, направен от човека, който се вижда от Космоса. Такъв всъщност няма.
Текст Мартин Дончев
Коментари