Джузепе Торнаторе
извади този изключително добре заснет
филм веднага след големия успех на
Легенда за пианиста с Тим Рот и с
него се върна към любимата си тема -
препечена от слънцето Сицилия, в която
времето сякаш е спряло. Само че сега
малкото островче съвсем не се намира в
спокойни води - Втората световна война
е в разгара си, Мусолини е изпаднал в
пълен делириум, а съюзническите бомби
трещят отвсякъде. В средата на това
безумие сърцето на 12-годишния Ренато
(дебютантът Джузепе Сулфаро) спира
внезапно, но не от друго, а от първия
шрапнел на голямата любов в лицето (и
всичко останало) на младата и прекрасна
Малена (Моника Белучи). Когато мъжът й
Нино заминава за фронта, малкият се
залепя за сочния й задник, следи я
неотклонно с колелото си, шпионира я
през една дупка в стената и си фантазира
как двамата са герои на еротичен черно-бял
филм. Нещата за Малена обаче се скофтят,
когато Нино е убит и всички матрони в
селото почват да съскат срещу нея, че е
обладана от Дявола курва, и то само
заради едната й хубост.
Филмът бе номиниран за
два оскара през 2001-ва - за майсторската
работа на оператора Лайош Колтай (с
когото Торнаторе засне и Легендата...)
и за музиката на великия Енио Мориконе.
За съжаление и двете награди му се
разминаха (въпреки че Колтай взе Давид
ди Донатело), но това не попречи на малкия
Джузепе Сулфаро да вдигне един Златен
глобус за първата си роля в голямото
кино.
с една дума
БОМБА. Точно по същото
време британците разработвали нов вид
бомба - всяка пълна с 30 000 игли за
шиене, натъркани с антракс. Но след
няколко опита станало ясно, че шансът
да уцелят някого е твърде минимален, и
проекта заминал директно в архива.
Коментари