Мъжете, които мразеха жените

icon
Sofialive.bg

Става въпрос за Дейвид Финчър, разбира се, който така и не прибра Оскар за нито един от своите филми (между които Седем, Зодиак и Странният случай с Бенджамин Бътън), но за нас си остава сред най-талантливите американски режисьори в момента. Ето защо малко се учудихме, че е казал „да" на тази екранизация по едноименния бестселър на писателя Стиг Ларшон (вече и на български, изд. Колибри, 16 лв.) при положение, че шведският вариант стана хит по цял свят и е доста трудно да го сложиш в джоба си.

Финчър обаче се е подготвил подобаващо - неговият римейк е сниман предимно в Швеция, и то през най-суровата зима там от 20 години насам. Освен това се опитал да прикотка за своята версия и актрисата от оригинала - Нууми Рапас, но тя вежливо отказала с аргумента, че не е в състояние да подхване същата роля. После за офертата се натискат Дженифър Лорънс от Х-Мен: Първа вълна (твърде висока за Финчър) и Скарлет Йохансен (прекалено секси), но в крайна сметка щастливката се оказва Рууни Мара от Социалната мрежа.

Иначе историята не е мръднала от оригинала - журналистът Микаел Блумквист (Даниъл Крейг) получава поръчка от заможен индустриалец (Кристофър Плъмър) да открие неговата племенница, изчезнала мистериозно преди 40 години. Случаят е повече от заплетен, но от нищото на помощ дотърчава хакерката Лизбет Саландер (Рууни Мара) и двамата стигат до потресаваща семейна тайна, където е намесена дори солидна доза неонацизъм.

с една дума 
ХАКЕР. Първите хакери се появяват още в края на 50-те, но да цъфнат на голям екран им отнема повече от 30 години - това става чак във филма War Games (1983), когато някакъв пикльо хаква компютрите на военните и една не докарва трета световна война.

Интернационална кухня, безупречно обслужване и прекрасна гледка към голф игрището