Филмът стана
печално известен поради две основни причини - първо Христо Мутафчиев получи
инсулт точно преди края на снимките, а после режисьорът Людмил Тодоров се
закани, че няма да го пуска по големите салони. Причината: собствениците им
прибирали твърде много кинти от билетите, което си е жив капитализъм в
действие, та затова Паламуд-ът сега
мигрира само в софийските инди кина, които - така или иначе - са ни по-близко до сърцето.
Някъде в началото на лентата ни застига репликата „Всичко
развалиха, и лимонадата също", което леко ни спича - сега ще се почне едно
жалене по изгубеното време, едно чудо, но, слава Богу, тези тръшкания ни се
разминават. Филмът е нещо като роуд мууви в две платна - по едното са поели
Христо и Стефан, които
живеят в някакво балканско село, и докато първият е най-обикновен шушляк, то
вторият е бивш гражданин и настоящ художник. Хавата пък е следната: Христо е
направил църковен кръст, който свети в тъмното и свири пошли мелодийки, а
Стефан е завършил две икони и двамата тръгват да ги продават в комплект на попа
Велко Кънев някъде край морето. По другото шосе в газка без спирачки хвърчат
синовете им Владимир Зомбори и Никола Стоянов (и двамата в спектакъла Крал Лир на Явор Гърдев), които се
опитват да шитнат на някого крадени бюстове на Марк Аврелий, Цицерон и Георги
Димитров. До добра сделка така и не се стига, но не това е важното.
Важното накратко е онова „Карай да върви" - каквото и да
се случва в този филм, героите му просто махват с ръка и казват всеопрощаващото
„майната му". Няма кой знае какви философии за смисъла на живота, няма драми (с
каквито ще те удавят в Кецове например) и актьорите си менкат доста лежерен диалог, който те кара да се хилиш
най-откровено, макар и само от време на време.
с една дума
ПАЛАМУД. Рибата е от семейството на скумрията, богата е на
цинк (който пък подсилва имунната система) и дебелее до десет килограма без
никакъв проблем.
Текст Мартин Дончев
Коментари