Стивън
Содърбърг е от най-стабилните режисьори, работещи активно в наши дни. Като
почнем от алтернативните му корени (Секс, лъжи и видео), минем през оскаровите
Ерин Брокович и Трафик и стигнем до касовите банди на Оушън - почти няма жанр и
бюджет, през който да не е преджапал с успех.
Професия:
стриптизьор е труден за определяне
жанрово. За сметка на това е лек, забавен, лишен от дидактизъм и прекомерно
задълбаване в кирливите ризи на нощния живот. Филмът през 80% от времето ни показва
чупките на мъжка стриптийз трупа от Тампа, Флорида, разчитайки най-вече на чара
и екранното присъствие на Чанинг Тейтъм. И на един вече всеизвестен елемент от
биографията на бъдещия актьор - през 80-те той съвсем наистина танцувал по
прашки. Тъй че превъплъщието в „Меджик Майк" (както е сценичният му псевдоним и
оригиналното заглавие на лентата) хич не му е проблем.
На
сцената разхвърлят дрехи и задръжки още Матю Макконахи - мазния и подмолен шеф
на стриптийз бара Далас; Алекс Петифер в ролята на закъсалия, но добре сложен
младок, на когото Чанинг подава ръка. Приятно включване прави дебютантката
Коуди Хорн - тя го играе сестра на Петифер и обект на чувствата на
Тейтъм.
Содърбърг
сам си е оператор и през повечето време камерата му следи мъжагите на сцената и
писъците на жениците в подножието й. Накрая бухва в сместа малко социален
коментар, та да може филмът все пак да се отличи от сръчно заснето шоу на „Чипъндейлс".
Като цяло - не е Време за мъже, но e приятно загубено време, особено за
женската публика.
с една дума
През
декември 2006-а норвежки съд постановява, че стриптийзът е форма на изкуство и
освобождава баровете за неприлични танци от ДДС. Уха.
Текст Анита Димитрова
Коментари