Непобедимите обра ръкопляскания заради искреното си намерение отново да изкара на голямата сцена истинските екшън герои от 80-те и нататък. Продължението е по-голямо,
по-шумно, по-добро и - снимано в България. Този път Слай ги събира всички (минус Мики Рурк) - Арни и Уилис вече
участват в истински екшън сцени, а не като случайни минувачи, както беше първия
път. Джейсън Стейтъм, Долф Лундгрен и Тери Крюс са част от крюто наемни бойци на
Сталоун, Ван Дам е лошият, а Чък Норис (по-голям от живота!) се появява в ключов момент и опуква всичко живо в един кадър.
Ей това е Непобедимите 2 - непобедимо
нелеп сюжет, никакво развитие на персонажите, напомпани пенсионерски мускули и
тук-таме яки лафчета. В епохата на компютърно генерираните декори и престрелки,
лентата е свежа, пък и те нахъсва с истинските си бойни сцени и шутове. Е,
героите са уморени и поостарели, но това важи и за феновете им.
Непобедимите 2 обаче
печели от факта, че сега е вербуван истински режисьор - Саймън Уест (Въздушен конвой), и Слай само се
концентрира върху мръщенето, дудненето на кратки реплики с боботещ глас и
ръкопашния бой. Филмът е заснет почти изцяло у нас, като сред локациите са студио
Бояна, язовир Огняново, Банско и Деветашката пещера, в която - заклеваме се - жив
прилеп не е останал след снимките. Пещерата играе ролята на изоставена соц мина,
в която се крият купища взривоопасен плутоний. Тъкмо той е обект на интересите
на злодея Вилейн (или Жан-Клод ван Дам, както споменахме - най-слабият актьор в
целия ансамбъл).
В сценария има откровени дупки - героите например отиват на
мисия в албанските планини, за да попаднат на място, където се говори „смесица
от украински и български диалект". Неясно защо в тестостероновата дружинка има
и един женски персонаж (китайката Ю Нан), но присъствието на Лиъм Хемсуърт от Отмъстителите сред бандата сърдити старчета е добре
дошло и е жалко, че го бастисаха още в началото.
Всички кусури на Непобедимите
2 обаче се забравят в мига, когато Шварценегер, Уилис и Сталоун за сефте в
славните си кариери застават в редичка с автомати, за да сринат със земята
летище София. Ох, кеф.
с една дума
ПЛУТОНИЙ. Тежък радиоактивен метал (номер 94 в периодичната таблица на
Менделеев), който се топи при 640 градуса по Целзий и го има в почти всички
съвременни ядрени оръжия.
Текст Анита Димитрова
Коментари