Мартин Макдона отдавна е име в театъра, а с В Брюж даде сериозна заявка, че и киното няма да му се опре. Седемте психопата обаче раздели кино света на две. Според някои, на екрана Макдона плува в свои води, но, според други, талантливият ирландец е попаднал във водовъртежа на т.нар. синдром на втория филм. Ние сме от тези, които смятат, че Седемте психопата заслужава внимание.
Марти (Колин Фарел) е сценарист в творческа криза - блее пред празния лист, прекалява с концентратите и чака сценарият му да се напише сам. Единствено готово е заглавието - Седемте психопата. Това трябва да бъде текст, който представя седем различни психаря, но и да прокара идеята за мир и любов по света. Неговият приятел Били (Сам Рокуел) постоянно му опява да пребори пиенето, но и му помага с идеи за фрийкове. Толкова, че дори пуска обява във вестника, че търси психопати и техните истории. И един мегастранен тип с бял заек (певецът Том Уейтс) се отзовава, а разказът му смазва.
Били обаче има и друго занимание - заедно с чудатия Ханс (Кристофър Уокън) отвличат домашни кучета, само за да прибират после обявената награда. Сложно става, когато Били свива малкото ши цу на смахнатия гангстер Чарли (Уди Харелсън). Последният е готов да пръсне черепа на всеки заради кутрето (и го прави).
Ето как сценаристът Марти се оказва в центъра на тотална каша (и на още няколко въображаеми) с предостатъчно материал, за да отпуши писателския си блокаж... Стига да остане жив, разбира се. Май не споменахме, че в същото време из града върлува сериен убиец, отстрелва мафиоти и им оставя по едно вале каро за спомен. Ето ти го първият от седемте психопати. Останалите открий сам.
Макдона използва метафилм подхода или с други думи филм за създаването на филм. И като прибавиш и колоритните типажи в сюжета, се получава доста странна и криволичеща смесица от герои, куршуми и... пластове. Заиграва се често с образци и клишета на гангстерския жанр, а намигванията към Гай Ричи, Тарантино и Спайк Джоунз няма как да ги пропуснеш.
Почеркът на Макдона си проличава в остроумния диалог, в прескачането между фарса и трагедията и във философски задълбочените размисли - за живота след смъртта, за смисъла на насилието, за мястото на пацифизма във филм с гангстерски престрелки. От една страна, тези отклонения могат да ти се сторят саркастични, от друга обаче, стоят поетично на фона на безкрайната пустиня, в която се оттеглят тримата герои.
Персонажите в Седемте психопата са точно превъплъщение на онази поговорка „всеки луд с номера си", някои - с цяла програма. Но актьорските изпълнения помагат да не се изгубиш в цялата патаклама. Фарел със своя блокирал писател с тъжен като на отвлечено кученце поглед; Рокуел, развихрил се в личните си мании; Харелсон - любител на животните с афинитет към кървавите убийства... Всички се справят много добре, но все пак бледнеят пред Кристофър Уокън - каменният фейс и хитрите лафове го правят център на всяка сцена, в която присъства. Голяма е вероятността някъде на заден план Колин Фарел да се е съблякъл и да е изтанцувал танца на радостта, а ние да не сме го забелязали.
Е, Седемте психопата може и да не достига нивото на други със знаменателната цифра в заглавието (като Седемте самураи, Се7ем, Великолепната седморка), но перковците във всеки кадър правят историята достатъчно странна и любопитна, за да те задържи в салона до края - разсмян и леко шокиран.
с една дума
ШИ ЦУ Родината на
породата е Китай, а в превод името значи „летящ лъв". В миналото кучетата са
имали честта да са любимци най-вече на императори. Днес са доволни и на
стопанин с апартамент. А ябълката на раздора в Седемте психопата - Бони, дори си има facebook.
Текст Нели А. Калчева
Коментари