Филмът на Катрин Бигълоу се очакваше с огромно вълнение отвъд Oкеана - разбираемо, като се има предвид, че 12 години след атентатите от 11 септември така и не се появи свястна кинотрактовка нито на случилото се тогава, нито на всичко, което последва.
В духа на Войната е опиат Бигълоу отново е подходила като към документален филм, но лишен от така завладяващата лудост на предишната й работа. Всичко тук е някак много професионално и премерено, почти безстрастно, като се изключат един-два изблика на номинираната за Оскар Джесика Частейн, от които разбираме, че и в нейните вени тече кръв.
Режисьорката поставя в центъра на своята лента една жена - крехка, почти чуплива, червенокоса, с прозрачна кожа: това е агентът от ЦРУ Мая, който измежду всичката информация, идваща от разпитите на затворници в нерегламентираните центрове на ЦРУ по света, успява да отсее едно име. Абу Ахмед е куриерът на Бин Ладен, който в крайна сметка завежда специалния отряд на морските тюлени пред прага на лидера на Ал Кайда.
Стъпките, които водят до елиминирането на терорист номер едно за САЩ, са известни. За Бигълоу остава да им придаде героична, самоотвержена окраска и да направи едно-две внушения за методите на разпит, използвани преди Обама да разформирова програмата за задържане на потенциални терористи.
Всичко е така фокусирано в една точка, че героите са напълно лишени от всякакви черти, които не се отнасят пряко към случая. Главната движеща сила Мая работи, без да се щади, като не се свени пред коравите методи на разпит, стига потокът от информация да не секва. Не става ясно какво я мотивира - освен може би Бог и родина.
Образът й е много остър, много силен. И едва ли може да се оплакваме от хиперболизация - светът на шпионството е мъжки, много често бюрократичен и инертен по високите етажи, когато се опре до действия.
Като положителен момент може да се посочи решението на Бигълоу да изключи напълно политиката от филма си, както и тотално да го оперира от всякакви холивудски хватки. Последното може би щеше да бъде от полза тук-там при времетраене от над два часа и половина.
с една дума
ЗАГЛАВИЕТО. На военен жаргон „zero dark thirty" означава
дванайсет и половина след полунощ - часът, в който американските части атакуват
къщата, в която се укрива Бен Ладен.
Текст Евелина Турмакова
Коментари