През 2009-а отвличането на кораба Алабама се превърна в световна новина, която въпросният капитан Филипс после побърза да осребри с мемоарите си. Така че и без нас вероятно си наясно, че на екрана ще се срещнат невъоръжен американски товарен кораб, сомалийски пирати и отвлечен в спасителна лодка капитан. Ето защо, когато се борави с толкова предсказуем сюжет, е от адски голямо значение какво ще направят режисьорът и сценаристът, за да му придадат допълнителна стойност.
Режисьорът, Пол Грийнграс (Полет 93, Bloody Sunday), е добър в трагедиите по истински случаи. Натуралистичната драма го влече и в Капитан Филипс той отново я предава с почти документалния си клаустрофобичен cinéma vérité стил, в който сякаш ти си стиснал леко треперещата камера.
На сценариста Били Рей обаче много му се чудим. Проблемът му очевидно е, че е подходил твърде буквално с книгата на потърпевшия капитан. Желязната американска сила и справедливост нямаше да ни дойдат толкова дразнещи и пропагандни, ако поне имахме и другата гледна точка - тази, която да ни вкара малко по-навътре в главата на съвременния пират, толкова различен от романтичния старовремски образ.
Въобще, еднопластови изпълнения нас по принцип доста ни нервят. Но филмът си има и своите достойнства - актьорите. Том Ханкс е сила, няма какво да ти обясняваме. Баркхад Абди (Мусе, предводителят на пиратите) обаче хич не му отстъпва, нищо че не е профи. Успява да влезе под кожата и трогва безотказно. Защото макар и в позицията на похитител, той също попада насила в тази ситуация, от която, ясно е, победител няма да излезе.
с
една дума
СЪД. Единайсет от членовете на екипажа на истинския капитан Филипс в момента
водят дело срещу него. В иска им се твърди, че техният главнокомандващ умишлено
се е наврял в опасни територии, без това да е било особено необходимо,
пренебрегвайки предупрежденията за похищения в региона.
{{trailer}}
Текст Нели А. Калчева
Коментари