Филмите на Триер винаги са заковавали на място, Нимфоманка не прави изключение. Отпусканите на дози от рекламната кампания кадри ни оставиха с очакването за нещо средно между софистицирано порно и истерична драма, но това, разбира се, е само повърхността. Седнем ли в салона, такъв водовъртеж от откровения ни засмуква към бездната на собствените ни малки мръсни тайни, че няма сила, която да ни накара да излезем преди последния кадър. Нищо че времетраенето е повече от четири часа и ни е даден шансът да го гледаме в две части.
Това не са просто любопитни факти от живота на една обсебена от секса жена, които Триер би ни оставил да изгледаме с антропологичен интерес. Както се полага на изкусен манипулатор, целта му е да ни напъха в кожата на героите си без възможност за авараиен изход. За да се почувстваме сами до края - като жадни нимфоманки, без значение от пол, възраст, религиозна принадлежност и сексуална ориентация. Но и да получим опрощение за „долните" си желания, пак през терзанията на екранните грешници.
Животът на 50-годишната Джо, посветила повечето си време и енергия на сексуални приключения, е разказан от самата нея в ретроспекция пред стар, ерудиран и девствен евреин. Емоционалната изповед на самобичуваща се грешница е периодично приземявана от рационалните коментари на случайния й събеседник. Докато тя се тръшка, разяждана от вина, той анализира действията й през законите на биологията и в цялата история за него няма нищо шокиращо. Може би защото му липсва емпиричния опит - на теория лъстта е трудно заразна, а миризмата на секс е безопасно недоловима.
Изненадващото откритие е, че Нимфоманка не е филм за секса и различните му измерения, а за свободата. Абсолютната свобода да игнорираш обвързващите пранги на кариера, приятелство, любов и майчинство, на усещането за болка дори. За да се превърнеш в роб на желанието, да, но така или иначе, то е единственото, което те държи жив. Очарователно некоректен във всяко отношение филм, Нимфоманка всъщност не скандализира, дори не толкова анализира, а разбира. С него Триер за пореден път се опитва да прозре до дъно човека, каквато всъщност е мисията на всяка религия и на всяко автентично изкуство. И само голям проницател от неговия ранг умее да овъргаля героите си в собствените им лайна, без да накърни човешкото им величие.
с една дума
НИМФОМАНИЯ. Във Викторианска Англия всяка жена,
сгащена да мастурбира, да спи с повече от един мъж или да проявява сексуален
апетит, е била считана за болна. Първият изследовател на нимфоманията е
немско-австрийският психиатър с подходящото име Крафт-Ебинг, който е
картотекирал креватните ни перверзии във фундаменталния си труд Сексуална психопатия.
{{trailer}}
Текст Мариана Христова
Коментари