Тя

Спайк Джоунз не обича еднопластови, елементарни сюжети, които да опишеш с едно изречение и да отпишеш от спомените си час по-късно. Само си припомни Адаптация, Да бъдеш Джон Малкович и Where the Wild Things Are. Да, това е цялата филмография на Джоунз, но си е достатъчно потвърждение, че в пакет с всичките си странности и залитания, той все пак е сред най-смислените американски режисьори.

Мястото е Лос Анджелис, времето е съвсем близкото бъдеще, а Тиодор (Хоакин Финикс) работи за www.BeautifulHandWrittenLetters.com и по цял ден твори писма от чуждо име - всякакъв вид интимни откровения, поръчани от хора, които са твърде заети, за да се обяснят лично в любов или да благодарят на някого. Въпреки че Тиодор излива сърце и душа върху листа вместо тях, в неговия живот е празно. Разделил се е с жена си, не излиза с приятели, тотално е пуснал капаците и се е вглъбил в технологиите. През слушалката и миникомпютъра минава цялото му ежедневие - от комуникацията (по мейл) до секса (в чатове).

Тази връзка спира да е едностранна, когато Тиодор се сдобива с последния писък - интелигентна операционна система със своя собствена индивидуалност. Единствената намеса на Тиодор е в избора на пола - женски, разбира се. После Саманта (Скарлет Йохансон и безумно сексапилният й глас) - сама си избира името, моментално започва да се учи и развива, като черпи от цялата налична информация на света. Тиодор пък й го показва такъв, какъвто го вижда той. Разговорите и разходките ги сближават, те се сприятеляват и, в крайна сметка, влюбват. И как иначе. Тя е умна, любознателна, сладкодумна и слушайки медения й глас, всякакъв скептицизъм относно тази връзка бързо се разсейва, защото Саманта прилича повече на човек, отколкото на машина.

На повърхността Тя изглежда като лека романтична история с щипка научна фантастика, но като нищо ще успее да те усмихне и натъжи, да те разнежи и замисли. И без да усетиш в кой точно момент, започват да мигат червените предупредителни лампички. Идеята, че технологиите, които по принцип би трябвало да ни свързват, ни превръщат в изолирани самотници, не ни е нова като наблюдение. Само се огледай на улицата, в градския или по заведенията, и сам ще се увериш колко задръстени сме станали. А може би просто ни е страх от последствията, до които може да доведе реалната интеракция. Спираме с разсъжденията, ти сам ще си зададеш правилните въпроси. Дано да си и отговориш.

с една дума
ПИГМАЛИОН. Според легендата, след като се разочарова от женското съсловие, това добро момче Пигмалион - скулптор по призвание, спира да се занимава с противоположния пол. Един ден обаче вдъхновението го осенява и той извайва страшна мадама от слонова кост. От прекалено много съзерцание се влюбва в нея и решава да се помоли на боговете да й вдъхнат живот. Те пък вземат, че го чуват.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева