Да се разхождаш из Рим през нощта е романтично и изпълнено с екзотика приключение, ако имаш приятел като Джеп Гамбардела (изключително изпълнение на италианския актьор Тони Сервило). Великата красота на родения през 1970-а режисьор Паоло Сорентино е продължение на творческите му търсения от филмовите му пиршества за окото: Последствия на любовта (2004-а), Фамилен приятел (2006-а) и Това трябва да бъде мястото от 2011-а.
Камерата във филма плавно те въвежда в света на град, който не спи, град, превърнат от режисьора в икона на интелектуален снобизъм, нон-стоп партита и артистичен нихилизъм. Нашият екскурзовод Джеп Гамбардела празнува своя юбилей, с пищност, характерна за истински аристократ. Джеп е шейсет и петгодишен писател, автор на единствен роман отпреди четири десетилетия. По професия е журналист, който носталгично се потапя в спомените си чрез пейзажите на Рим. Там, някъде сред разговорите за изкуство с приятели по перо, сред разходките из готически паркове и приказни вили, той се завръща в младостта, когато се влюбва за първи и единствен път в живота си.
Операторското майсторство като воайор разкрива неподозиран свят, в който животът и смъртта се пресичат сред фантазиите, сънищата и виденията на Джеп. Режисьорът Сорентино споделя за Великата красота, че в картините му може да се открие аналогия с киното на Фелини, но за разлика от Рим през погледа на гения Фелини, това не е шедьовър, а обикновен филм, опитващ се да ни подтикне към копнеж за по-красивото.
Лентата на италианския режисьор грабна наградата за най-добър европейски филм на Европейските филмови награди в Берлин и направи впечатление на представянето си в Кан миналата година като се отличи с наградите за най-добра режисура, за най-добър монтаж и за мъжка роля на Тони Сервило. Великата красота заслужено получи тази година и „Оскар" за чуждоезичен филм.
И ако искаме да бъдем верни на Джеп и неговите размисли за живота, краят на филма ни подсказва с думите на героя: „Всичко е бла-бла-бла...Отвъд е онова, което е отвъд. Не се занимавам с отвъд. Всичко е трик...", а ние дописваме финала с „всичко е любов!"
с
една дума
КРАСОТА.
Идеята за разкрасяване на женското лице
датира още от най-древни времена, обаче
тогава гримът бил използван повече с предпазна и профилактична цел, отколкото като средство за красота.
По-късно са открити и тези му качествата
в древен Египет, 3000 години преди
новата ера, когато са първите следи от
използването на очна линия. Тя била
първоначално в зелен цвят, а по-късно
се прави и в черен.
{{trailer}}
Текст Елица Матеева
Коментари