То и сценарият го е издухал, ама карай. Така или иначе не отидохме
да гледаме това продължение на Трон от 1982-ра, за да получим някакви дълбоки прозрения в стил Матрицата. Просто видяхме трейлъра, вече си имахме убийствения
саундтрак на Дафт Пънк и въобще не беше нужно да се самонавиваме кой знае
колко.
Но нека започнем с това какво има във филма. За саундтрака
казахме и ще го повторим още веднъж не само защото е първи за тези двамата
френски кретени с каските, а защото в него има 100-членен симфоничен оркестър и
работи адски добре още от самото начало. Особено на фона на смазващите
специални ефекти, които не ни оставят да забравим, че режисьора Джоузеф
Косински не само е правил реклами за видеоигри, но е и асистент-професор по
архитектура. Има го и Джеф Бриджис като програмиста Кевин Флин, заключен във
виртуалната реалност на своята Мрежа, откъдето няма измъкване вече 15 години. В
един момент там се набутва и синът му Сам (доста реалистичен и въобще не
дразнещ Гарет Хедлунд), който трябва да спаси положението. По това време Мрежата
прилича на нещо средно между Хитлерова Германия и корабът на Дарт Вейдър от Междузвездни войни - една футуристична
диктатура с почти халюциногенно оформление. Там шефче е злобната програма Клу (отново
Джеф Бриджис, но в роля, която му отива повече), който също иска да се измъкне
от дигиталния свят и да стане шефче и в реалния.
Това, което го няма в Трон:
Заветът, е готина история, която да сложи още едно измерение отдолу, за
което да си говорим екзалтирани и след години. Засега е само на ниво дъвка за
окото, но с много картинки.
с една дума
ДИЗАЙН. Другото нещо освен ефектите, което ще ти скрие
шапката в този филм. За гардероб са похарчени $ 13 млн., като само всеки костюм струва
по $ 60 000 парчето.
Коментари