През последните две
години филмът на режисьора Жак Одияр
(Сърцето ми спря да бие) наистина
обра де що имаше призове - извън
внушителната бройка сезари, Пророк бе абсолютен идол на английските БАФТА
и тези за независимо кино, взе Гран при
в Кан, а оскарът му се размина само заради
Тайната на нейните очи на Хуан Хосе Кампанела.
Историята е силна, дълга
и реалистична - лентата сякаш те хвърля
в автентичен френски затвор, без напомпани
и безсмъртни смешници като Чък Норис
или Силвестър Сталоун. И не случайно -
вместо да наеме псевдоумници, които
никога не са търкали твърдия нар в
кафеза, Одияр взима за консултанти и
статисти само бивши пандизчии. Срещата
му с главния актьор Тахар Рахим (Орелът)
пък е като по поръчка - двамата се
засичат случайно в някаква кола, докато
пътуват от един сет към друг.
В Пророк Рахим е
френски арабин, попаднал зад решетките
за дребно престъпление, където от вратата
го поема корсиканската мафия начело
със Сезар (много силен Нилс Ареструп).
По тяхна поръчка той убива друг мюсюлманин,
после им става момче за всичко - прави
кафе, чисти и всичко останало, но през
цялото време си държи очите и ушите
отворени. Така към края Рахим е бос със
собствен бизнес - вън и вътре от затвора,
бодигардове и каквото още си трябва.
Изобщо - поучителна история.
с една дума
КОРСИКА. Островът е
най-слабо населеният в Европа - едва
30 души на квадратен километър, но затова
пък по света живеят близо 1 млн. потомствени
корсиканци.
Коментари