И това е добро. Защото поредицата Терминатор не трябваше да има повече продължения сред култовия втори епизод. И защото двете серии след него понасраха пейзажа и името. И най-логичното и смислено нещо, което можеше да направи петият филм, беше да избърше нацапаното. А той се справи отлично.
Терминарор: Генисис не е точно продължение на Терминатор: Спасение, нито пък предшества някой от епизодите в поредицата. Тук Кайл Рийс е изпратен обратно в 1984 да спаси Сара Конър, както е и в първия филм. Само дето тази 1984 не е онази 1984, нито пък Оруеловата. Този път Сара Конър е подготвена за идването на Рийс и го чака в компанията на Т-800. Или иначе казано - Арнолд Шварценегер. Поостарелият Арнолд Шварценегер. Защото „телесната обвивка на роботите е органична и също като човешката - старее.” Хитро извинение да пуснат Арнолд в една от най-емблематичните му роли и да извадят франчайза от клоаката, в която сами го навряха. Само че хубавата новина не е само Арнолд, а и всичко останало във филма.
Ясно е, че правейки Терминатор, Алан Тейлър няма къде много да варира от темата с войната между машини и хора и изпращане на гадове и спасители напред-назад из декадите. Хубавото е, че е подходил хитро. Основният коз на Терминатор: Генисис е, че филмът има подчертана самоирония. Шварценегер, например, дискретно пародира себе си. Чуваме: „Стар, но не безполезен”, и култовото „I’ll be back”, на което сладката Емилия Кларк отговаря недоумяващо: “What?“ (защо пък младата генерация да има отношение към ценностите на дъртаците?). Във филма има тънки намигвания и към други култови екшъни - бясно хвърчащият по магистралата автобус с нефункционираща спирачка или пък репликата „You are my father”. Изобщо, хуморът в лентата е над дебелашките бъзици от големите заглавия днес, с отношение и към днешната нърд младеж, и към старите фенове.
Да не забравим и екшъна. След като Терминатор 2 беше и е един от най-култовите екшъни за всички времена, филмът през 2015 трябва да предложи много от същото, но зрелищно за днес. Е, справи се блестящо. Хубави ефекти, много динамични сцени, зрелищни експлозии и катастрофи и една от най-приятните изненади - Лий Бюнг-хун се разхожда съвсем удобно в ролята на течния Т-1000, изигран преди 24 години от Робърт Патрик. Все така целеустремен, с втренчен поглед и ръце-мечове и тяло, поглъщащо куршуми. И за разкош - готина и неочаквана врътка в сюжета.
Накратко Терминатор: Генисис е това, което трябва да е един силен сай-фай екшън днес - с всичките ефекти, динамика, готини образи и свеж диалог. А още по-накратко - супер е!
с една дума
РОКЕНРОЛ. В Терминатор 2 рокенрол парчето, което и до днес си стои като визитка на филма, е “You Could Be Mine” на Gins N' Roses. В Терминатор: Генисис на два пъти слушаме “I Wanna Be Sedated” на Ramones и никак не се сърдим.
Текст Ивайло Александров
{{trailer}}
Цялата програма на софийските киносалони
следи в афиша на Sofia Live
Коментари