Уди Алън засне 46-и филм. Това не е новина, отчитайки работохолизма на 80-годишния режисьор. Истинската новина е участието на странника Хоакин Финикс, което автоматично предопределя специфичния колорит на филма - мелодрама и трилър с криминални, мрачни оттенъци. Ирационалният мъж кокетира с идеята за престъплението, което може да бъде оправдано, ако е с хуманна цел. Така героят на Финикс, колежанският преподавател по философия Ейб Лукас, автоматично напомня на екзистенциалните дилеми, които определят битието и страданието на Разколников (емблематичен герой от творчеството на Достоевски).
Светлината и камерата в Ирационалният мъж е различна от предпоследния филм на Алън - Магия в полунощ, макар че и в двете лени оператор е едно и също лице. Дариус Хонджи е изневерил на спокойната, златиста цветова атмосфера от предходното заглавие и я е заменил с хладен сивкаво-син нюанс. Фабулата се развива в сравнително малък град, където откриваме образи и подобия от сюжетни линии на Манхатън, Каквото дойде, Магия в полунощ и други филми, в които зрял мъж се сближава с умно момиче, априори доста по-младо от него. Любимката на Уди - Ема Стоун, е именно това интелигентно създание Джил, което дарява с нови вълнения зависимия от алкохола преподавател.
Ейб вече не вярва в смисъла на философията като наука и професия, за него в по-широката си част философията е обикновена „словесна мастурбация". Философстващият неудачник обаче действа и на втора еротична „магистрала" - чрез него изследователката Рита (Паркер Поузи) запълва празнината от личния си незадоволителен брак. Ейб й е интересен, защото пие, пуши марихуана и се отнася към света сякаш е гара, на която никога няма да спре влак. Точно в този момент съвсем случайно - като в роман от Патриша Хайсмит, се появява и провокацията, двигателят към сюжетен обрат на действието: случаен разговор в ресторант подтиква Ейб към идеята за престъпление. Ако убие корумпиран съдия, ще промени хода на съдебно производство и ще възнагради майка с дългоочаквани родителски права. Така ирационалният Ейб се сдобива с радост от живота, като осмисля невзрачното му битие с особена кауза.
Ирационалният мъж може би не е шедовър от ранга на Мач пойнт или Син жасмин, в които мрачните човешки дълбини привличат с изящни аналитични режисьорски ходове, но въпреки това и този филм на Уди Алън вълнува с интелигентен диалог, добра актьорска игра и - най-вече - с идеята на Алън, че въпреки безсмисленото ни съществуване, животът притежава едно необяснимо очарование, благодарение на случайностите в него. Там, някъде, зад ъгъла на улицата ни очаква шансът, но първо трябва да го пожелаем. А след това да рискуваме.
{{trailer}}
Елица Матеева
Филмът беше част от програмата на Киномания 2015.
И няколко думи за режисьора Уди Алън.
Коментари