След Великата красота Паоло Сорентино отново преоткрива младостта с цялата носталгия, амбивалентност и визуално великолепие, които събира в 120 минути. Този път обаче той е избрал да нищи темата за живота и неизбежния му край на фона на тих швейцарски хотел насред живописна алпийска местност, пълен с палитра от ярки и сложни персонажи. И за разлика от шумния и бляскав носител на Оскар, Младост е кротко погълнат в себе си и ексцентрично съзерцателен - точно като обитателите на петзвездната хижа.
Ваканцията си в нея прекарват Фред (Майкъл Кейн) и Мик (Харви Кайтел) - те са на около 80 и са приятели, откакто се помнят. Фред е известен композитор, който се е оттеглил от музиката. Мик е успешен режисьор, зает да бистри сценария за поредния си филм. Между сауните, масажите и скромните вечерни соарета двамата често се мотаят по планинските пътечки, размишлявайки върху миналото (макар и спомените им да бледнеят) и обсъждайки настоящето, относно което имат своите твърди позиции. Фред е непреклонен в решението си никога повече да не дирижира, въпреки настоятелните покани от британския кралски двор. А Мик опитва да се измъкне от творческия блокаж и да довърши сценария за предстоящия си филм, който в неговите очи ще бъде заветът на живота му.
Там, високо над морското равнище, двамата се сприятеляват с младия актьор Джими (Пол Дейно), който откача от мисълта, че в каквито и филми да участва, най-популярна остава ролята му на робот отпреди години. Идва и дъщерята на Фред (Рейчъл Уайз), за да наглежда баща си и да си изясни какъв точно иска да бъде животът й. Наблизо се навъртат и чудата проститутка, възрастна двойка, която не си обелва и дума, свръхтежък и популярен футболист от миналия век (с татуиран Карл Маркс на гърба), пряснокоронована Мис Вселена, левитиращ будистки монах и още любопитни персони.
Най-хубавото е, че Сорентино успява да те запознае с всеки, дарен с екранно време, и то без да те разсее или обърка. Прави го неусетно като използва както комични размени на реплики и драматични изповеди, така и свръхдълги сюрреалистични кадри, мълчаливо накъсващи наратива. Но в това е силата на италианския хрежисьор - да отдава еднакво внимание на големите и на малките идеи и да ти ги поднася гарнирани със секващи дъха визуални метафори. Именно те ще ти дадат време да си поемеш дъх и да се замислиш за темите, които Сорентино деликатно очертава- за носталгията по забравеното минало и страха от приближаващото бъдеще, за отминалата страст и настоящата апатия, за мястото ни в сценария на живота и за избора на неговия най-подходящ епилог.
И макар филмът да е пълен със странни моменти (хорът от крави на нас ни стана любим), те не пречат на докосването, което Младост постига чрез камерата и емоционалността си. Хуморът, тъгата и страстта прииждат на талази, а операторът Лука Бигаци постоянно те държи със затаен дъх в очакване на следващата порция безукорно визуално великолепие.
с една дума
МЛАДОСТ. Квартал на София, чието строителство започва през 60-те
години на миналия век, което го прави един достоен столичен юноша. Любимо място
там ни е паркът „Сто години София", който допреди няколко години криеше опасности,
наподобяващи трасе за оцеляване за напреднали, но сега отново е напудрен и
приветлив.
{{trailer}}
Текст Нели А. Калчева
Филмът беше част от програмата на Киномания 2015.
Коментари