През 1947 великият детектив Шерлок Холмс е на 93 и се е оттеглил в тих селски край в Съсекс, където се грижи за скромното си имение и своите кошери. И се е посветил на мисията да възстанови в тлеещата си памет последния случай в кариерата си. Случай, който старият майстор на дедукцията вярва, че е бил пречупен през романтичната призма на верния другар доктор Уотсън, за да бъде поредното блестящо четиво за Шерлок Холмс. И дълбаейки в разпадащите се архиви на спомените си, детективът намира нещо, което му е липсвало в активния професионален живот - семейство.
Г-н Холмс е бавен, красив и спокоен филм. Слива красотата на пасторална Англия с елегантното и запълващо екрана актьорство на Йън МакКелън и радва с увлекателния сюжет и уютна атмосфера. Дълбочината му е на няколко пласта. Тук е драмата на някога брилянтния ум Холмс, който сега изпуска нишката на спомените си, отстъпвайки пред неумолимата старост и идващата с нея деменция. Разгледана е и темата за самотата на възрастния човек, който все повече се нуждае от грижите на близки хора. Холмс е самотникът, който намира у себе си почти родителски чувства към малкия Роджър. Старецът му разказва живота си и предава спомена за себе си, преди да го забрави изцяло. А като фон стои мистерията на оплетена от забравата нишка в последния случай на Холмс.
Г-н Холмс не е претенциозен филм, не е и лековата история. Той е красив по плавен и ненатрапчив начин - завладява със спокойствието си, красивите гледки и силното екранно присъствие на актьорите. Бил Кондън е потърсил човешкото у гения на художествения си герой. Затова и почти не можеш да чуеш така известното му малко име Шерлок в стоте минути на филма. Той е възрастният господин Холмс, както го наричат и госпожа Мънро, и малкият й син. Той е старецът, който се бори със забравата. Той е и дядото, който търси семейно спокойствие и някой да го запомни. А Йън МакКелън е великолепен в ролята си на Холмс и не се учудваме, че е взел Златната игла от кинофестивала в Сиатъл.
с една дума
ПЧЕЛИ. Медоносните насекоми са наоколо от няколко милиона години. Еволюирали са от осите и са се прехвърлили от лов на инсекти към лов на цветни полени. Така пък са станали единственото насекомо, което произвежда храна, консумирана и от човека. Освен, че са жизненоважни за екологичното равновесие, учени са стигнали до извода, че отровата на пчелите, наречена мелитин, може да е ключ към лекуването на СПИН.
Текст Ивайло Александров
Филмът е част от програмата на Киномания 2015.
Коментари