Задавал ли си си въпроса защо на творците, както твърди клишето, им е позволено всичко? Ако си, то ти е пределно ясно, че има защо. Тъкмо оттук следва и по-същественият въпрос - под "всичко" действително ли трябва да разбираме всичко? Нека наркотиците автоматично отпаднат от сметката. Те, малко или много, вече са ни ясни. Има неща, които са способни да разтърсят твоя неприкосновен микрокосмос. Да те променят завинаги. И накрая разликата е почти никаква. Отново ще бъдеш неразбран.
Транссексуалността е точно това - нещо, което повечето хора не могат (и не искат) да преценят. В днешната ера на информационно пренасищане срещаме все по-либерално отношение към различните. Темата за трансполовите хора отдавна не е тема табу. Големи имена се погрижиха да разбият всички предубеждения. И стереотипи. Лорънс Уашовски го направи. Вече е Лана Уашовски. Същото това момиче създаде Матрицата. Без да е от Дания. Възможно е.
Може би всичко дотук ти звучи леко объркано. Защото е точно такова. Ти също ще бъдеш объркан, дори след излизането си от киносалона след два часа в съзерцание на новия филм на Том Хупър - Момичето от Дания. Тук е моментът да ти припомним, че това е същият онзи Том Хупър, който разтърси Холивуд (а покрай него и Оскарите) с два поредни филма - Речта на краля и последната интерпретация на Клетниците с Хю Джакмън и Ан Хатауей. На базата на придобития дотук опит смело можем да заявим, че Момичето от Дания беше обещание за успех, още преди да видим Еди Редмейн в ролята на транссексуален художник. Вече сме си научили урока - когато този режисьор се захване за работа, резултатите обикновено са изключително красиви. Разтърсващи.
На повърхността изпъква феноменалният поглед на Хупър към най-автентичния, най-живописен, дори магичен облик на Стария континент. Една от позитивните страни на Момичето от Дания е, че момичето... идва от Дания. Ще видиш някои спиращи дъха гледки, заснети по начин, който действително оставя траен отпечатък в съзнанието ти. Опияняващо е.
Същото важи в пълна сила и за актьорската игра. Еди Редмейн е в зенита на кариерата си и след миналогодишния си (и заслужен) Оскар за ролята на Стивън Хокинг в Теорията на всичко, се заема с възможно най-смелото си изпълнение досега. Ейнар Вегенер, художник, щастливо женен за прекрасната Герда (изиграна от прекрасната Алисия Викандер), открива жената у себе си шест години след началото на своя брак. Така се ражда Лили Елбе - пионерът на транссексуалното движение.
Тук е моментът да си изясним следното: мнозина са онези, които няма да издържат Момичето от Дания от начало до край. Що се отнася до издържалите - повечето от тях няма да го гледат втори път. Не защото филмът е лош - дори напротив, това е кисело-сладък бонбон за критиците; всички ще демонстрират възхитата си. Шумно, повярвай ни.
Момичето от Дания е силен филм, брилянтно издържан в естетическо отношение. Но е тежък. Ужасно тежък. А накрая те оставя с повече въпроси, отколкото отговори. Сега поне знаеш с какво си имаш работа.
с една дума
ОСКАР. Възможно ли е Еди Редмейн да отвее конкуренцията за втора поредна година?
{{trailer}}
Текст Александър Радичев
Коментари