Две изключително добри новини за киното въобще. Първо: най-после наука, магия и комикс се помириха в един филм и това е тазгодишният Доктор Стрейндж по едноименния персонаж на Marvel, създаден през далечната 1963 от Стан Лий и Стийв Дитко. Второ: Доктор Стрейндж си намери идеалното човешко проявление в лицето на чутовно талантливия Бенедикт Къмбърбач. Не спираме с въодушевлението дотук. Сценарият - дело освен на режисьора Скот Деркисън, но и на Си Робърт Каргил, обръща представите ни за комиксовото кино. Да, онова, чиято следваща стъпка ти е ясна, а визуално може да гледаш с едно око. В този филм се създава представата за светове, абсолютно всичко визуално те държи в плен през цялото време.
Освен това екипът се е постарал да ни разсмива с щедра лъжица лафове, поръсени на точното място и едновременно с това да провокира съзнанието ни с научни физични хипотези от близкото минало и настояще. Като например, че мултивселената съществува. Множеството от паралелни вселени, които съдържат пространство, време, всички форми на материя и енергия, и функционират едновременно с нашата. Тоест като размахаш по определен начин ръце, отваряш портали и влизаш в съответните светове. Но за тези трикове ще научиш повече от филма.
След комиксовия живот на Доктор Стрейндж в анимации и филми от края на 70-те, този път Скот Деркисън е искал да ни покаже не просто магия и хвърляне на светлинни кълбета, а една стройна система, в която всичко е взаимосвързано и не дрънчи на кухо. А именно как функционира Вселената, но и всичко извън нея. Ще кажете - твърде амбициозно. Но не и когато е заложил на правилния каст. Казахме ви в началото за Къмбърбач в ролята на арогантния и саркастичен доктор – блестящ неврохирург, който си мисли, че знае и може всичко.
Затова се намесва съдбата или пък вселената, за да му отнеме увереността. Стрейндж претърпява катастрофа и вече не разполага с ръцете си по същия начин. Отчаян, на ръба на маниакалността, той тръгва да търси спасение от далечно място при непознати хора, които носят друго знание и сили. Преди всичко Стивън ще трябва да забрави за онова, което знае, ако иска да стане част от тяхното общество.
Този съвет му дава Древната (Тилда Суинтън), която със своята вродена андрогинност, излиза лесно извън рамките на човешкото. Блестяща актьорска игра от Тилда както винаги. Но това, което най-силно ни легна на сърцето, е появата на Мадс Микелсен, който влиза в ролята на заблудения ученик - Каецилиус, избрал силите на злото, за да остане безсмъртен. Той се подчинява на Дормаму, вечно гладният за нови светове и е съвършено убедителен като злодей.
Въпреки привидно предвидимия финал, усещаме, че историята тепърва ще продължи, просто защото е адски добра. Така че тичай към IMAX-а и бъди готов Доктор Стрейнж да ти отвее главата и измерението.
с една дума
МУЛТИВСЕЛЕНА. Хипотетичното множество от всички възможни паралелни вселени (включително и нашата), които взети заедно, съдържат пространство, време, форми на материя, енергия, импулс и физични закони и константи, които са в сила за тях. Наистина нещо ново е постигнато в тази филмова версия, а именно - идеалната спойка между всички кино компоненти.
{{trailer}}
Текст Белослава Димитрова
Коментари