Аз съм от тези зрители, които трудно възприемат мюзикъли. Гледала съм, разбира се, някои от световните класики като Ах, този джаз, Коса или пък Уестсайдска история. Като последният, който издържах докрай и ми хареса, беше Mamma mia.
Ако не е на театралната сцена във филм тази форма ми дрънчи на кухо. Все едно с музика се опитват да спасят нещо неспасяемо. А и често музиката е адски сладникава. Но да спрем с обобщенията и да караме в конкретна посока.
La La Land е нещо като захарен памук, но като от едно време. Тоест с всички онези спомени от детството - дядото с количката от парка, майката, която също се превръща в дете, гледайки своето собствено, облакът от захар, който прави света по-поносим.
Носталгията по отминали времена води и режисьора - Деймиън Шазел и това личи от всеки негов визуален жест, а те в един мюзикъл са много. Филмът започва с изключителна масова сцена на една от пътните артерии на Ел Ей. Всички затормозени от трафика шофьори изскачат от колите си и започват да танцуват и пеят за слънцето, деня и живота. Колко пъти съм си представяла същото, но в доста по-дарк версия. Така ударно се настройваш, че в този филм всичко ще е по житейски многоцветно и ярко. Шазел заимства също така масовите танцови хореографии от 30-те, които създават геометрични фигури. Връзката с френското филмово наследство също е топла, както и със старите американски филмови класики - като знаменития Аз пея под дъжда.
Но да се върнем на сюжета. Ядката на историята е до болка позната - как да изпълниш мечтата си и да успееш в света на изкуството като артист. И то не където и да е било, а в Холивуд. В голямата машина за (използване) таланти. Миа (Eма Стоун) e актриса, а Себастиан (Райън Гослинг) е музикант. Джаз музикант. Всеки един от двамата живее със своята идеалистична представа за избраното от тях изкуство, със страстта и вярата, че си струва да се бориш за мечтата си.
Това продължава, докато не се събират заедно като двойка. Химията между двамата е безспорна. Начинът, по който се разпалва страстта им, е силно ироничен и с големи дози хумор, сатира и забава. Но, влизайки в любовни отношения, закономерно идва и голямата лъжица със сол. Защото когато обичаш истински не мислиш вече само за себе си, опитваш се да паснеш към ситуацията, изкушаваш се да месиш в пътя на другия за добро или зло и индивидуалните мечти започват лека-полека да загиват.
Как и дали преборват тази доста често срещана ситуация, виж сам. Важното е да уточним, че тези двама актьори правят филма плътен, истински и адски жив. Стоун не е типичната холивудска красавица (тя е с впечатляваща своя красота и излъчване), нито Гослинг ни позволява да не му повярваме, че е отдаден музикант. Този човек свири ли по принцип?!?
Вярваме още, че музиката, създадена за филма и изпята от актьорите, ще живее свой собствен живот, защото е великолепна. Чуй песента City of stars.
На финала ти казваме за нещо, което със сигурност си чул - La La Land беше окичен със 7 Златни глобуса - една от най-сериозните заявки и за букет от Оскари.
Все пак да те предупредим - филмът наистина не е за хора, които не са настроени мечтателно. La La Land е за тези, които все още обичат приказките, пускат си старите анимации на Дисни и биха изпели романтична песен на висок (фалшив) глас просто ей така за настроение.
с една дума
СЛАДКО-ГОРЧИВ - доказателство за тази комбинация е последната сцена от филма, която показва колко разнолик може да бъде животът и колко възможни сценарии има приготвени за нас… Или пък ние сме ги написали.
{{trailer}}
Текст Белослава Димитрова
Коментари