Може и никога в живота да не си се хващал на хоро, но на концерт на Оратница няма да ти се размине. И не защото е задължително. Тъкмо обратното, това е едно от малкото неща, които ще ти дойдат отвътре. Както между другото им се е получило и на музикантите. Момчетата от Оратница се запознават през едно горещо лято в Пловдив. Тогава Попа (вокал) ходи бос по главната и си преживява с кеф хипарските моменти на младостта, мъкнейки диджеридуто на Хорхе (с когото са се срещнали малко по-рано на едно гайдарско надсвирване в Гела). Отнякъде чува непознатите за него към този момент Християн (кавал) и Бъни (перкусии) да свирят в градската градина и директно се ориентира натам. Останалото е ясно - плеснали с ръце, та се прегърнали и ето ти я Оратница.
Без значение къде ти идва да сложиш ударението, Оратница си звучи съвсем както подобава за една банда, стъпила здраво на фолклора. Думата ти е позната, лежи някъде на върха на езика и има толкова музика в нея, че и без да си запознат издълбоко какво всъщност представлява едноименният обичай, знаеш, че иде реч за нещо пречистващо. А оратница всъщност е ритуално очистване с огън, което се прави около Заговезни (кратко лирическо отклонение за най-любознателните).
Много е трудно да се устои на вдигащата (и краката, и настроението) смесица от български фолклор, аборигенски мотиви (да живее на Хорхе диджеридуто!), дъбстеп и дръменбейс. Точно такъв фюжън разкош забъркват всеки път момчетата от Оратница.
Вход 8 лв.
Текст Борис Иванов
Коментари