Като еклектичен мултиинтрументалист и създател на песни, трудно може да задържиш Хюго на едно място или в една банда. Още през 1985-а той създава The Wreckery и заедно стават едни от големите на десетилетието в Австралия, като впечатляват най-вече с брас секцията си - доста нетипичен подход за ню уейва от онова време. После, през 90-те, бандата му The True Spirit е една от първите западни, които пробиват на концертния подиум но бившия източен блок - вероятно заради своето иднъстриъл-транс-блус звучене.
Но Хюго Рейс не спира и заедно с Крис Екман от The Walkabouts и Крис Броко от Codeine (заедно са като Dirtmusic) си хваща шапката и замина за Африка. Уж само заради фестивала в Тимбукту, но там пък срещат свежата туарегска банда Tamikrest. Те са и причината Dirtmusic да се върнат, да запишат албум с младежите и да задълбаят яко в африканския саунд.
В София Хюго Рейс идва с най-прясната си банда - италианския квартет Hugo Race: Fatalists. Ще представят втория си албум We Never Had Control, събрал повечето от музикалните идеи на Рейс. Ще усетиш по нещо от The True Spirit, от делта блуса, от африканските пътешествия и от по-експерименталните му влечения. Този път обаче пъзелът е нареден по съвсем нов начин - с акцент върху акустичното звучене.
Какво е блусът за теб?
Една от константите в музиката ми,
колкото и да съм се допирал до пънка или до експерименталния звук. Но в Мали преминах
на следващото ниво. Отидох там най-вече защото исках да видя откъде е тръгнал
блусът, но и защото още го има там в нерафиниран вариант. Интересното е, че голяма
част от робите, които пренасят блуса в Америка, са точно от поречието на река
Нигер и от региона на Бамако.
Но начинът, по който влизам в африканската музика, и самият факт, че това е възможно, дължа на делта-блуса. Не че съм израснал точно с него, но още от дете се нанесох в този свят благодарение на рок музиката - с Джими Хендрикс, с Cream, с филма за Уудсток. Това си е един вид бял американски блус, но тогава за пръв път чух нещо, което да звучи като блус.
Като станах на 16-17 открих Howlin' Wolf, Джон Лий Хукър, Lightnin' Hopkins, Робърт Джонсън. Години по-късно чух и Али Фарка Туре и веднага улових точно онова ехо от блуса, което означава много за мен.
Кажи ни нещо за новия албум на Fatalists?
Текстовете в We Never Had Control са много лични - посветени са на моя близка
приятелка, която беше на крачка от смъртта. Когато положението беше наистина
критично, разменяхме доста есемеси. Повечето текстове произлизат от тях. Когато
ги писах, просто си включих телефона, прегледах съобщенията, възкликнах „О, Боже!"
и песните сами се появиха.
Какво друго те е вдъхновявало?
Много пътувам и историите, които
разказвам, обикновено се раждат от неща, които аз или някой друг е казал или
направил. Дори албумът Between
Hemispheres, който е изцяло инструментален, разказва такива истории.
А текстовете в Troubles (африканският албум с Dirtmusic, който трябва да излезе през май), са взети директно от реалния живот и съвсем на са нагласени, лакирани и сресани. Написахме ги в Мали. Там прекарвахме дните в студиото в Бамако, но това, което ни провокираше, беше случващото се по улиците тогава - гражданската война, терористичните атаки и тяхното влияние върху нас и приятелите ни там.
А как е музикалната сцена в Мелбърн днес?
Глобално се е променила. Това,
което беше различно при банди като Bad Seeds, Swans или U2 тогава, е, че групите,
появили се през 80-те, можеха да излязат на голямата сцена със собствените си
идеи - без да бъдат крайно повлияни от засилен културен трафик, в какъвто
живеем днес. Сега като че ли се създава повече жанрова, отколкото лична музика.
В Мелбърн има много групи, които преднамерено искат да звучат като банди от
60-те, от 70-те и от 80-те или като конкретен албум на Primal Scream, да речем.
Намирам това за малко досадно и се интересувам повече от някои абстрактни идеи, които се появяват в електронната музика например. В Мелбърн тя има доста интересна сцена. Както и местни банди, свирещи своята си музика по клубове, без светът да е чул за тях.
Не, не казвам, че сцената е мъртва. Но е трудно за когото и да било да направи нещо, като това, което направи Ник Кейв през 80-те.
Hugo Race: Fatalists са в Studio Sounds Like на 25-и (понеделник) от 21:00, билети по 20 лв. от Eventim, TicketPlus и TixGate, вход 25 лв.
Текст Цветан Цветанов / Фотографияна Angela Anzalone (първата и втората снимка горе)
Коментари