Без име още в
самото начало напомня за нещо от сорта на Борн, първия Борн. Тук също имаме
главен герой, който се мотае из сивите и студени улици на Европа (в случая - на Берлин) в опит да
разбере какво, аджеба, го е сполетяло. Някак си напомня и за Писател в сянка на Полански - заради
цветовете, играта с камерата и липсата на купища специални ефекти. Филмът е
по-скоро завъртяна мистерия, в която мъглата се вдига някъде по средата,
отколкото напънат екшън, от който ти гръмва главата.
Лиъм Нийсън (в първата си по-солидна роля от Твърде лично насам) катастрофира в
Берлин и потъва в четиридневна кома. След като изпълзява от нея и лека-полека
си спомня кой е, разбира, че някой е гепил самоличността му и дори жена му не иска
да го знае. Нийсън се свързва с бившето ченге от германската ДС Бруно Ганц (тук
празно няма) и заедно с една босненска таксиджийка (Даян Крюгер) тръгват по следите
на истината.
Режисьорът Жауме Колет-Сера (автор на хоръри като доста тъпия Къщата на восъка и малко по-свестния Orphan) се е заиграл
успешно с добрия сценарий на Оливър Бътчър и Стивън Конуел, въпреки че темата
не блести с оригиналност. Без име в
никакъв случай няма да те напрегне - просто се отпускаш на седалката и отгърмяваш
едни два часа в киното.
с една дума
КОМА. Малко рекорди - американката Илейн Еспозито прекарала
37 години и 111 дни в кома, но така и не се събудила. Сънародникът й Тери Уолис
обаче отворил очи след 19 години и все още си е жив и здрав.
Без име
Коментари