Една от най-нашумелите съвременни дуум групи Windhand ще свири в София, като част от концертите "10 години Rawk'n'Roll", които уебзинът организира с подкрепата на Jack Daniel's. Съпорт от родна страна ще окажат дарк дуум героите Upyr. Лайвът е на 7 април (понеделник) в B-Side на Mixtape 5 и е първи от тази фаза на турнето на американците.
Постерът е специално нарисуван за българския концерт от Момчил Захариев
Концертът е изключително интересен, защото до момента в България не е идвала група с традиционно дуум звучене - бавният и тежък пращящ протометъл, вдъхновен от Black Sabbath и продължен в следващите десетилетия с групи като Saint Vitus, Candlemass, Sleep и Electric Wizard, съчетан с чисто пеене (в случая от дамата с чудовищно подходящ за мрачната музика глас Дортия Котрел).
Windhand
Създадени през 2008 в Ричмънд, Вирджиния (дом на банди като Alabama Thunderpussy, Cough, GWAR, Pig Destroyer), Windhand са от новото поколение тежки групи, комбиниращи класически дуум със стоунър звучене. Те са в каталога на култовия американски лейбъл Relapse и с двата си албума и сплит със сродните им Cough (басистът Паркър Чандлър свири и в двете банди), в момента са сред най-тачените и ухажвани от ъндърграунд фестивали стоунър/дуум групи.
Upyr
Upyr се появиха сякаш от нищото - шайка отдадени на тежкия звук лунатици, които за нула време стъпиха стабилно на родния ъндърграунд, а дебютното им демо Altars/Tunnels, издадено на диск и касетка, освен, че е почти разпродадено, се радва на възторжени ревюта не само у нас, но и от специализирани издания зад граница. Момчетата (и момиче, този път на бас) свирят дълги мракобесни пиеси, в които протяжните вокали на Боро често се редуват с бруталните му ревове. Мислете в посока ранния дет-дуум от 90-те.
Знаеш, не е необходимо да ти е тежко на сърцето, за да слушаш тежка музика. А черното също е цвят. Пък после понеделниците били кофти.
Windhand и Upyr са в B-Side на Mixtape 5 на 7 април
Билети по 20 и 25 лева от Eventim, вход 25 лева
На снимките най-горе: Windhand (първата и втората), Upyr (третата)
Фотография Фред Песаро (първата най-горе)
Текст Ивайло Александров
Коментари