Докато трамбоваме из софийските улици, редовно слушаме или си тананикаме различни парчета или музикални фрагменти. Уловихме се, че доста от тях са с урбанистична насоченост. Затова и решихме да те черпим с по една градска песен (къде стара, къде нова) на ден до края на лятото в новата ни рубрика Разни градски песни. За да ни върви по ноти. А ще се радваме и на твои включвания във facebook профила ни - така де, да се поздравяваме взаимно.
Далеч сме от идеята, че София е сатанински град. Но понякога, само понякога, неуредиците могат да те изкарат извън кожата. В такива случаи някак автоматично се включва вграденият ни плеър и от него изригва скоростният рокенрол (или детпънк, както те самите наричат музиката си) на норвежките психопати Turbonegro и тяхната "City Of Satan". С нея момчетата възпяват родния си Осло - мрачен и епичен рок химн на аутсайдерите и сърдитите младежи.
Песента е от издадения през 2005 Party Animals - заключителният албум от тяхната трилогия за Апокалипсиса. Дискът е и пик във втория и най-успешен период на бандата, когато се завръщат с нови визия и звучене през 2002. Скоростта и енергията на деветдесетарските албуми и по-близкия до пънка саунд отстъпват пред по-изчистен и тарикатски рокенрол в духа на Ramones и New York Dolls. Кожените якета са захвърлени в гардероба и бандата се облича в джинси, защото "кожата е за слабаци, денимът е за големите пичове като нас", както споделя ухилено основният автор на песните на Turbonegro, басистът Happy-Tom.
Днес Turbonegro живеят трети живот с новия си певец Тони Силвестър, като преди две години издадоха и първия си албум с него Sexual Harassment и оттогава редовно са по фестивалите в Скандинавието.
Ето и понеделнишката ни песен:
Текст Ивайло Александров
Коментари