Няма да крием, че 300 малко не ни хареса, но Зак Снайдер ни бръкна в гащите още с римейка си по Зората на мъртвите на Джордж Ромеро. Даже стигнахме дотам, че свихме
един от огромните му плакати, докато разпоредителката гледаше в друга посока,
но да не се разсейваме.
Затова нахлухме в салона като хуни, където се оказахме с още
три двойки, които пробваха да балансират между пуканките и задължителното
държане за ръце. Няма логика, да, защото Sucker
Punch едва ли е перфектният филм, на който да заведеш любим човек, освен
ако и двамата не цъкате Call
of Duty или пък не си падате по нацистки зомбита. А такива има в
изобилие, както и гигантски самураи, и дракони, и вече споменатите полуголи красавици,
които ги трепят наред.
Историята се разгръща малко като в Генезис. Бейбидол (Емили Браунинг) е заключена в лудница, след като
случайно гръмва малката си сестра в опит да я спаси от извратения им втори
баща. Там я чака лоботомия и тя започва да си фантазира как психиатрията е всъщност
бардак и със своите четири колежки (Джейми Чънг, Джена Малоун, Аби Корниш и
Ванеса Хъджинс) ще се измъкнат, ако откраднат карта, нож, запалка и ключ. За
всяка мисия петте влизат в нова и нова фантазия, която изглежда точно като
видеоигра с различни нива.
В саундтрака са влезли леко индъстриъл ремикси на Бьорк,
Куин, Иги Поп, Дъ Смитс и Пиксис, последните два изпети от самата Емили
Браунинг. Единственото, което не ни изкефи, е че с всички тези екстри Sucker Punch стои леко пресолен и му липсва вкусът на
истинско приключение.
с една дума
БАРДАК. Първите легални бардаци се появяват в Лондон през XII век, като лицензи за тях
давал лично епископът на Уинчестър.
Коментари