Роня, дъщерята на разбойника

Фантастичен разбойнически спектакъл за сладкия вкус на свободата и любовта

Режисьор Катя Петрова; сценография: Петя Караджова и Борис Далчев; композитор Христо Йоцов; анимация: Сотир Гелев; хореограф: Анна Пампулова; глас: Милица Гладнишка; с Мартина Пенева, Александър Тонев, Николай Върбанов, Мила Банчева, Юлиян Рачков, Симона Халачева, Пламен Манасиев, Антон Григоров, Николай Димитров

Със сигурност познаваш Пипи, Карлсон, Емил и, разбира се, Роня - любимите герои от вълшебните истории на шведската литературна магьосница Астрид Линдгрен. Неслучайно тези изключителни хлапета и необикновените им приятели са родени във времето след Втората световна война, когато Линдгрен не просто създава вълнуващи приключенски истории по пътя на порастването, но и разбива на пух и прах всички клишета в детската литература, пишейки честно и демократично за препятствията, но и за чудесата в търсенето на свобода.

Ето защо не е чудно, че Роня, дъщерята на разбойника в театър София под режисурата на Катя Петрова (Семейство Замза, Бурята, История за чайка и банда котараци, Ние, врабчетата, Колекционерката и още) е един от най-неконвенционалните и великолепни спектакли за възрастни и деца, правени у нас. Експресивната постановка е посветена на щастието да имаш свободен избор, без да пречиш на другите, да откриваш себе си в приятелството, емпатията и любовта и - никога да не се отказваш от малките, неуловими неща. Този красив и летящ театрален проект не само ни връща към вълшебните мигове на детството, но е и едно от най-хубавите обяснения в любов към разбойничеството като правене на щуротии, отстояване на индивидуализъм и истински див, неукротим порив към свобода.

Роня... е и много рядък театрален експеримент. Чудесният ансамбъл на сцената диша и живее в разбойническата гора с отличен ритъм, без зрителят дори да се досети, че партньори на опитните актьори от трупата на театър София са всъщност група съвсем млади студенти от НАТФИЗ и НБУ. Друг риск, който абсолютно си е струвал, е изборът на актьорите в главните роли - ярките Роня и Бирк (Мартина Пенева и Александър Тонев) са талантливи студенти едва в 1 курс от актьорския клас на Иван Добчев в НАТФИЗ. Освен това, заедно с актьорите чудесно играят и 20 кукли с различен вид, размер и техника на водене (повечето са условни), а никой от изпълнителите не е професионален кукленик. Друго постижение е летящата и силно мобилна сценография на Петя Караджова и Борис Далчев, която магично преобразява дългите лиани-въжета ту в мистериозна разбойническа гора, ту в опасен водопад като някои от страшните изпитания по пътя на порастването и независимостта. Но най-страшното изпитание е преодоляването на вътрешните огньове и водопади (ако перифразираме Питър Брук) в постигането на щастие и вътрешен мир. Ефектно допълнение на атрактивната сценография са музиката на джаз композитора Христо Йоцов, възпламеняваща ритъма, и следващата я хореография на Анна Пампулова. Други плюсове са анимацията и "рисуването във въздуха": едно от удивителните умения на режисурата.

2 коня, 1 кобилка, 3 птици, 5 джуджета, 3 таласъма, 2 трола и 3 витри, плюс Матисовият и Бурковият род - това са обитателите на разбойническата гора, играещи в магичния разбойнически спектакъл за свободата като най-сладкия разбойнически дар на света. Сред най-ефектните образи са забавният Пер Черепа (Пламен Манасиев) и силно комедийните Ловис (Мила Банчева) и Матис (Николай Върбанов), или родителите на Роня, Ундис (Симона Халачева) и Бурка (Юлиан Рачков), или родителите на Бирк. Разбира се, любовта между децата на двата враждуващи разбойнически рода много напомня историята на Монтеки и Капулети, но в обърнат вариант, а Бирк и Роня са скандинавските Ромео и Жулиета. Тази гледна точка е изведена като силна линия в спектакъла.

И още нещо. Катя Петрова е известна с невероятната си способност да бъде абсолютно различна във всеки свой спектакъл, без да изтърве нито за миг нишката на условния, фантазен куклен театър за възрастни и деца. Във всеки неин авторски проект сценографията и реквизитът са динамична част от действието на пиесата. Не рядко някои от действащите лица излизат от самия декор или обратното, стават част от него - защото в магичния театър всичко се трансформира във всичко, а експресията следва еуфоричния вътрешен свят на героите, които в театъра на Катя Петрова винаги умеят да летят.

Затова щастливият пролетен вик на Роня отеква в паметта дълго време, след като сме го чули.
А страстта към живот е заразителна.

Текст Патриция Николова / Фотография Симон Варсано