Говорим за онези места и забележителности, с които така сме
свикнали, че ги подминаваме като пътни знаци. А иначе, щом заговорим за тях, у
нас плахо се надига една гордост, на която малко й трябва, за да се събуди.
Съвсем скоро се замислихме над това, докато седяхме в любимата
ни Onda на „Цар
Освободител". Както винаги си взехме ударна доза ароматно капучино с брауни
класик и сякаш за първи път видяхме прекрасния храм „Свети Николай Чудотворец" от
другата страна на булеварда, по-известен като Руската църква. Построен е в края
на XIX век по проект на
Михаил Преображенски (1854-1930) - голямо име в православната архитектура, но комунистите
разрушават повечето от сградите в родината му. Опитахме се да разберем и нещо
от историята на крехката плачеща върба отпред, без която гледката нямаше да е
същата, но доникъде не стигнахме.
Междувременно в същия този ден на прозрение, една доста
неприятна (но обичайна) сцена нанесе трайни смущения в картината. Двама шофьори
на такси започнаха злобна словесна битка, от която, слава Богу, нищо не чухме
заради бразилския диск, който свиреше в момента. По устните им успяхме да
прочетем бая неприлични думи и речникът ни се оказа беден в сравнение с техния.
Един от плюсовете на бар Toba&co е, че е обърнал гръб на натоварения
трафик и няма как да станем свидетели на подобен случай. Витрините му гледат
към парка на Националната художествена галерия, която щедро е пръснала по
зелените му площи статуи от ценната си колекция. За съжаление, липсват
постаменти с имената на авторите, но собствениците на заведението са взели
нещата в свои ръце и скоро ще можем да разберем кой точно ги е правил.
Градината на бара също не е за подценяване. Емблематичните
маси и столове от ковано желязо не се прибират през цялата година, а стига да
не вали, изнасят одеяла и предлагат греяно вино.
Отдавна не бяхме влизали в музея, но тия дни, точно преди поредната ни среща в Toba&co, разгледахме отново
постоянната му сбирка. Като изключим, че сградата на бившия царски дворец е
пред разпадане (строен е на два етапа, а официално е открит на 26 декември 1882-ра),
вътре определено има какво да се види. Николай Абрашев, Иван Мърквичка, Николай
Ненов, Дечко Узунов и Владимир Димитров-Майстора са само част от големите художници
в националната ни колекция.
Като заговорихме за културни ценности, няма как да пропуснем
университета „Св. Климент Охридски". Част от внушителната му фасада се вижда от
втория етаж (зад големия бар) на клуб Ялта, но сигурно малцина са
обърнали внимание на това. Ние самите нямаме навика да поглеждаме към него,
въпреки че е една от забележителностите и на нощна София. Хвърли му едно око на
някое от следващите партита - този месец програмата на клуба е доста силна. Като
започнеш от дръменбейс звяра Голди на 8-и през хаус титаните Виктор Калдерон на
18-и и Марк Найт на 26-и до прогресив машината Джером Исма-Ае в компанията на по-лекия
му вариант Матю Дикей, които ще свирят на Нова година.
Преди често-често се качвахме на Витоша и с часове наблюдавахме
София отвисоко, че даже се и състезавахме кой ще разпознае най-много сгради в нея.
Панорамната гледка от ресторант Таван, превзел върха на 13-етажната бизнес
постройка Астра (бул. „България" 98), е почти същата. През деня погледът стига чак
до парк хотел Москва и НДК, но напоследък идваме все по тъмно и се оставяме светлините
на града да ни хипнотизират. През лятото е още по-хубаво - тогава си запазваме
място на просторната открита терасата, където лекият ветрец отнася и най-дребните
ни проблеми (включително желанието ни да скочим отгоре).
Витоша и старите кооперации в Долен Лозенец, или по-добрата
част от квартала, се виждат още по-ясно от бялата зала за непушачи в клуб Culture Beat (в НДК, между моста и
билетния център). Не случайно именно в нея всеки понеделник от 09:00 (срещу 10
лв., които включват и фреш) правят курсове по йога и медитация. Помещението не
е кой знае колко голямо, но едната страна е изцяло в прозорци, от които идва
усещането за простор, а това също помага да освободим напрежението. Само през
деня обаче обръщаме внимание на интериора - повечето детайли са дело на стилистите
Вероника Вапирова, сестра й Даниела Вапирова и Васил Василев, които все нещо
променят. Техни са също ефектните лампи от стар чайник и суха паста покрай
стената, която са декорирали със сив плат във формата на камъни. Браво на тях.
Фотография Васил Танев
Коментари