Веднага ни стана ясно, че зад това място стоят хора с афинитет към морето. Попаднали сме право в мрежите на двете сирени Галя и Зара, които са дали всичко от себе си, за да се почувстваме все едно сме на метри от плажа. След десетина минути в Colibri през главата ни обаче профучава друга гореща мисъл - колко много държат на детайла. Обърни внимание на ръчно правеното меню, огледай се за отрупаната с броеве на National Geographic лавица или просто дръпни връвчицата, която виси от жълтото пате от 80-те, закачено на големия чадър в двора. Тогава ще разбереш за какво ти говорим.

Музиката е само джаз и точка по въпроса. Звучи колкото да заглуши трафика по „Княз Борис І" и не те разсейва, в случай че си понесъл лаптопа, за да отметнеш някоя толкова неотложна задача. Прибави към дискретния фон и белите дървени палета, покрити с големи възглавници, двата сухи бара, над които висят фенерчета, саксийки или соларни лампички, и ще видиш, че няма начин да минеш само с едно малко. На единия от баровете засякохме шах и стара табла от 20-те години на миналия век - тях обаче си ги оставихме за следващия път.

Листата с напитки е сбита, но предлага от всичко по малко и цените са както в останалите добри заведения - кафето е 1.90 лв., сладоледеният шейк - 4 лв., а едно джони излиза точно 5 кинта. Забъркват и двайсетина алкохолни коктейла от класическите, както и домашна лимонада и оранжада (по 3.50 лв.), които се сервират и в кани от половин литър срещу 10 лв. Тия дни ще ти дадем и подробна рецепта на лимонадата им - дебни ни за нея тук.

Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев