Виновни сме. В началото на годината обещахме веднъж месечно да те срещаме с хора, които ревностно пазят семейните си реликви. Така стана, че бая се замотахме, но сега ще се поправим.
МИРА МЕДАРСКА
Работи в рекламна агенция и има две дъщери - Теа и Нона,
които вече си виждал.
Обича да казва, че ако искаш да възпиташ внучката, трябва да започнеш с бабата,
и това е само една от крилатите й перифрази. С дрехите е не по-малко изобретателна
- с нея никога не знаеш коя кутийка, пръстен или панделка ще се окажат семейно
наследство с шантава история. Покрай тях разбрахме такива работи за бабите и
дядовците й, че все едно ги познаваме лично.
Как те променят дрехите?
За старите говорим, нали така?
Точно така. Те са
ми като амулети срещу комерсиалното, изкарват ме от делничното и някак ме защитават
от него.
Коя от тези, които пазиш, ти е най-любима?
Откъде ли по-напред да започна (замисля се най-сериозно). Първо се
сещам за едни коланчета от роклите на леля ми Гинка, които нося като панделки около
врата си или вързани за гайките на джинсите. Обичам да им слагам пръстен - годежната
халка на мъжа ми например.
А защо всъщност ги пазиш?
Защото са скъп спомен от детството - още ми е пред очите как леля правеше
козунаци и катми със сладко от шипки. За мен е важно нещо в тоалета ми да ме
връща към важните моменти и най-близките ми хора.
Над какво друго трепериш?
Над бижута от баба ми и майка ми. Един медальон от
антиквариат, който веднага си разпознах - на гърба му пише „М". Едно кръстче на баба ми от
поклонение в Рилския манастир. И пак от нея - една кадифена блуза, за която още
съжалявам, че като див пубертет й махнах оригиналните копчета - бяха много
красиви. А ето тази шапка е наследство по линия на Йосиф (съпруга й - б.а.), била е на неговата баба.
Страхотна е. Знаеш ли тя пък каква жена е била?
Лейденце някакво, журналистка и светска дама, жена на дипломат. Това малко
българо-немско речниче от 1947-а (в кожен
калъф на снимката най-горе - б.а.) е на дядо му. Носих шапката й, когато бях кума. На снимката
са и едно шише с топче, на което пише „Изкуствена
лимонада", първата ми диплома от детската градина и няколко нотни
листа, останали пак от баби и дядовци - по тях децата се учат на пиано.
Какъв е този колан?
(избухва в смях) Намерих го на терасата при свекърва ми и го оцених.
Хората питат ли те откъде ти е това или онова?
Повечето изобщо не подозират, че са стари, и това най ми харесва. Все едно
правя тайно от тях нещо магическо.
Какво би завещала на дъщерите си?
Един зелен диван (смее се). Шегувам се, но защо пък не. (става сериозна) Всичко е за тях, не
харесвам тази култура на носене и хвърляне. Едно време хората са пазили дрехите
си, но то е било, защото са ги правели от хубави, качествени материи.
С каква дреха си се влюбвала?
С една риза, ръчно тъкана. Продължи колкото един поглед, но и той ми стига.
А коя смяташ за най-женствена?
Женствеността не е в цветенцата, панделчиците и подобни лиготии, това
разбиране страшно ме дразни. И децата уча така. Тя идва отвътре, колкото и да е
клиширано.
Как мислиш, коя дреха е най-мъжествена?
И това е въпрос на усещане.
Добре тогава, какво правиш, за да изглеждаш по мъжки сериозна?
Гримирам се, слагам ток, сако и панталон - и пак влизам в роля.
Мира е с коланчето на леля си, вързано за халката на мъжа й, а колието е онова с „М" на гърба. Блузата и металната ролка, която нарича „бигоди" (май е нещо от френски), пък са на баба й.
Коментари