Видяхме се за първи път на балкона. Декември, простирахме пелени. На бебетата ни, родени на една дата. Треперехме от студ, не си усещахме пръстите и после събирахме замръзналите пелени обратно. Живееше с майка си и баща си, докато бебето е малко и после се преместиха с мъжа ѝ в
Дружба.
Следващото лято я видях през прозореца на кухнята да пресичат тримата – тя, бебето в количката и мъжа ѝ.
Ани е истинска Анджелина Джоли, последната може да завиди за устните ѝ. Говори тихо.
Ани не излизаше. Само ходеше на работа. Имаше синини. Нямаше 50 кг.
Броени пъти пъти се видяхме за тези 18 години.
Още в началото започнал да я бие, но тя се опитвала да говори с него.
„Един път и аз му скочих, какво си мисли той, че ще търпя ли?“ 50 килограма обаче трудно могат да надвият 90. И тя се прибра.
„Майка ми ми каза – защо не ми каза в началото. Тогава можехме да ти помогнем. Ти си виновна, че си мълчала, сега няма какво да се прави."
Ани пере на ръка, за да не се хаби ток. Майка ѝ изглежда по-здрава от нея, вече може би дори и по-млада.
Когато Ани разбра, че и аз съм се разделила с бащата на моето бебе ми каза:
„Щом не те бие, всичко може да се оправи.“
Когато ме видя с второто бебе ми каза:
„Браво за смелостта.“
Сега вече няма какво да си кажем.
Засичаме се понякога.
Тя пуши на балкона.
Аз гледам в нищото.
Автор: Mila SumВидяхме се за първи път на балкона. Декември, простирахме пелени. На бебетата ни, родени на една дата. Треперехме от студ, не си усещахме пръстите и после събирахме замръзналите пелени обратно. Живееше с майка си и баща си, докато бебето е малко и после се преместиха с мъжа ѝ в Дружба.
Следващото лято я видях през прозореца на кухнята да пресичат тримата – тя, бебето в количката и мъжа ѝ.
Ани е истинска Анджелина Джоли, последната може да завиди за устните ѝ. Говори тихо.
Ани не излизаше. Само ходеше на работа. Имаше синини. Нямаше 50 кг.
Броени пъти пъти се видяхме за тези 18 години.
Още в началото започнал да я бие, но тя се опитвала да говори с него.
„Един път и аз му скочих, какво си мисли той, че ще търпя ли?“ 50 килограма обаче трудно могат да надвият 90. И тя се прибра.
„Майка ми ми каза – защо не ми каза в началото. Тогава можехме да ти помогнем. Ти си виновна, че си мълчала, сега няма какво да се прави."
Ани пере на ръка, за да не се хаби ток. Майка ѝ изглежда по-здрава от нея, вече може би дори и по-млада.
Когато Ани разбра, че и аз съм се разделила с бащата на моето бебе ми каза:
„Щом не те бие, всичко може да се оправи.“
Когато ме видя с второто бебе ми каза:
„Браво за смелостта.“
Сега вече няма какво да си кажем.
Засичаме се понякога.
Тя пуши на балкона.
Аз гледам в нищото.
Автор: Mila Sum
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители