- Каква е историята около новия сингъл Saline - композиция, видео, текст?
Създаването на “Saline” беше опит да се съберат на едно място разхвърлени пощенски картички, полароиди, писма, спомени и усещания, да се синтезират и накрая да бъдат поставени и запазени в музикален кехлибар.
С видеото към песента, което режисирахме с Магдалина Дианова, се постарахме визуално да подсилим чувствата, вложени в парчето, без да бъдем буквални в начина, по който разказваме историята. Надявам се, че и песента, и клипът предоставят на всеки от публиката свободата да интерпретира “Saline” по своему и да я свърже със своя личен житейски опит.
-Какви са реакциите на феновете към парчето?
Реакциите са от тези, които те карат да искаш да запретнеш ръкави и да продължиш да създаваш музика. Страшно мили, зареждащи и вдъхновяващи.
- Разкажи някоя от онези истории от и зад сцената, които се помнят дълго и доразказват и украсяват непрекъснато.
Имахме концерт в 'Маймунарника' и в опит да не оплете краката си в множеството кабели по сцената, Ивайло, другият китарист в бандата, реши да се облегне с ръка на една от стените около сцената. 'Стената', обаче, както той почти мигновено осъзна, се оказа напълно развързан сценичен брезент. Всичко това се случва по средата на сета ни пред очите на цялата публика. Чу си силно и тежко 'туп', публиката ахна и Ивайло беше изчезнал. Всички, естествено, на момента захвърлихме инструментите си и с покачващо се притеснение се насочихме към свободно полюшващия се брезент. Беше паднал от около 2 метра височина на сантиметри от стряскащо голям и заострен камък, китарата му беше на трески и от челото му шуртеше кръв. Изпратихме го с линейка, събрахме парчетата от китарата и малко се поуспокоихме, когато разбрахме, че не си е ударил челото, а го е одрал повърхностно в един клон при падането. В крайна сметка точно 1 час по-късно Ивайло вече беше обратно в 'Маймунарника' и поклащаше ритмично бинтованата си глава с чаша джин тоник в ръка под звуците на Остава, а китарата му, след няколко операции при майстор лютиер, заживя втори живот.
- Как се събрахте в самото начало?
Събрахме се поетапно и с помощта на голяма доза късмет. Ако във вечерта, в която се срещнах за първи път с нашия вокалист Николай (който впоследствие ме покани в групата), бях решил да си остана вкъщи вместо да отида на концерт, в момента животът ми може би щеше да е различен и музиката нямаше да заема толкова голяма част от него. Такива случки те карат да се замислиш как малките и привидно незначителни решения, които взимаме в ежедневието си, могат понякога значително да променят траекторията на живота ни. От тогава казвам и по-често 'да' на излизания, пътувания и събития и всеки път си припомням един цитат от Кърт Вонегът - “Peculiar travel suggestions are dancing lessons from God.”
- Как минава една репетиция и въобще какъв е механизмът, по който правите авторските парчета?
Репетициите при нас варират от напълно неструктурирано и лежерно импровизиране до целенасочено дялкане на парчета докато постигнем желаната форма. Всичко зависи от това какви цели сме си поставили - да подготвим сет за концерт, да поработим върху нови парчета или просто да му отпуснем края и да се позабавляваме. Всъщност, елементът на забавлението трябва да присъства винаги - иначе няма смисъл. Преди всичко музиката трябва да те прави щастлив и да ти доставя удоволствие.
Авторският ни материал се появява на бял свят по различни начини. Понякога се ражда в нечия индивидуална фантазия и достига до останалите от бандата в сравнително завършен вид; понякога се появява от кратък мотив, върху който импровизираме и колективно доизграждаме парчето. ‘Candy Coated’ е добър пример за парче, което създадохме заедно - мелодията, прогресията и текстът са написани от различни членове на бандата. ‘Saline’ пък е песен с единична визия и източник, но със сигурност отново всеки от нас е оставил своя отпечатък върху нея.
- Каква е тази работа с бирата?
Братът на другия китарист в групата е страхотен пивовар и човекът зад бургаската Veritas Craft Beer, която горещо препоръчвам. По-голямата част от Jin Monic сме заклети фенове на хубавото пиво и неусетно се превърна в традиция издаването на нов албум да бъде съпроводено от пускането на лимитирана бройка тематична бира по случая.
- Знае се, че добрата музика се прави от друга добра музика - кои са големите влияния, на които Jin Monic разчита? (не че не сме доловили прогресията, подобна на "Karma Police" на Radiohead в последната песен, но все пак да питаме).
Определено си доловил едно от най-големите ни влияния. Като цяло с момчетата имаме много припокриващи се музикални вкусове, но едновременно с това имаме и тънки разлики помежду си относно кои са най-любимите и основополагащи за музицирането ни групи и изпълнители. Това се вижда в ‘Candy Coated’ EP и съм сигурен, че ще си проличи и в бъдещия ни материал. Аз лично съм щастлив от този факт, тъй като обичам разнообразието. Малко ми доскучава, когато някоя група или изпълнител се забие твърдо в дадено звучене, не се развива и не експериментира с нови звуци.
Иначе ако трябва да направя списък с големите ни влияния, то той би изглеждал като сложна и постоянно променяща се плетка, включваща Joy Division, Manic Street Preachers, Sonic Youth, Radiohead, Oasis, Sex Pistols, Arctic Monkeys, The National, Tame Impala, New Order, Nirvana, Gorillaz, Jack White, Black Keys, Queens of the Stone Age преплетени с всякакви нови вдъхновения, до които се докосваме.
- Има ли световна криза в рока? Нулевите години (2000-2010), а и сегашното изтичащо десетилетие сякаш нямат онзи размах на 90-те, а и преди тях.
Според мен със сигурност има, особено ако говорим за присъствие в класациите и продажби / streaming цифри. Наскоро гледах видео в Youtube (“When Did Rock Stop Being Pop?”), в което показаха статистически данни и нагледно илюстрираха, че рок музиката е в абсолютно най-ниската си точка на популярност в световен мащаб от създаването си преди малко повече от 60 години. Царете в класациите и продажбите в днешно време са рап и поп, с малки изключения.
Въпреки това - никога не бих я отписал. Мисля, че тепърва ще се появяват страхотни нови музиканти и групи, които ще вдъхват нов живот в стила.
- Какво да очакваме от Jin Monic занапред?
Може да очаквате много нова музика - макар и да сме все още на ранен етап, вече обсъждаме и кроим планове за следващия ни студиен албум. Нямаме търпение да споделим с феновете си и широката публика всички нови парчета, върху които работим.
Интервю на Райко Байчев
Боян Дечев е китарист в една от най-готините рок банди в последните няколко години - Jin Monic. Преди седмици бандата пусна новия си сингъл Saline, а ето какво разказа Боян пред нас.
- Каква е историята около новия сингъл Saline - композиция, видео, текст?
Създаването на “Saline” беше опит да се съберат на едно място разхвърлени пощенски картички, полароиди, писма, спомени и усещания, да се синтезират и накрая да бъдат поставени и запазени в музикален кехлибар.
С видеото към песента, което режисирахме с Магдалина Дианова, се постарахме визуално да подсилим чувствата, вложени в парчето, без да бъдем буквални в начина, по който разказваме историята. Надявам се, че и песента, и клипът предоставят на всеки от публиката свободата да интерпретира “Saline” по своему и да я свърже със своя личен житейски опит.
-Какви са реакциите на феновете към парчето?
Реакциите са от тези, които те карат да искаш да запретнеш ръкави и да продължиш да създаваш музика. Страшно мили, зареждащи и вдъхновяващи.
- Разкажи някоя от онези истории от и зад сцената, които се помнят дълго и доразказват и украсяват непрекъснато.
Имахме концерт в 'Маймунарника' и в опит да не оплете краката си в множеството кабели по сцената, Ивайло, другият китарист в бандата, реши да се облегне с ръка на една от стените около сцената. 'Стената', обаче, както той почти мигновено осъзна, се оказа напълно развързан сценичен брезент. Всичко това се случва по средата на сета ни пред очите на цялата публика. Чу си силно и тежко 'туп', публиката ахна и Ивайло беше изчезнал. Всички, естествено, на момента захвърлихме инструментите си и с покачващо се притеснение се насочихме към свободно полюшващия се брезент. Беше паднал от около 2 метра височина на сантиметри от стряскащо голям и заострен камък, китарата му беше на трески и от челото му шуртеше кръв. Изпратихме го с линейка, събрахме парчетата от китарата и малко се поуспокоихме, когато разбрахме, че не си е ударил челото, а го е одрал повърхностно в един клон при падането. В крайна сметка точно 1 час по-късно Ивайло вече беше обратно в 'Маймунарника' и поклащаше ритмично бинтованата си глава с чаша джин тоник в ръка под звуците на Остава, а китарата му, след няколко операции при майстор лютиер, заживя втори живот.
- Как се събрахте в самото начало?
Събрахме се поетапно и с помощта на голяма доза късмет. Ако във вечерта, в която се срещнах за първи път с нашия вокалист Николай (който впоследствие ме покани в групата), бях решил да си остана вкъщи вместо да отида на концерт, в момента животът ми може би щеше да е различен и музиката нямаше да заема толкова голяма част от него. Такива случки те карат да се замислиш как малките и привидно незначителни решения, които взимаме в ежедневието си, могат понякога значително да променят траекторията на живота ни. От тогава казвам и по-често 'да' на излизания, пътувания и събития и всеки път си припомням един цитат от Кърт Вонегът - “Peculiar travel suggestions are dancing lessons from God.”
- Как минава една репетиция и въобще какъв е механизмът, по който правите авторските парчета?
Репетициите при нас варират от напълно неструктурирано и лежерно импровизиране до целенасочено дялкане на парчета докато постигнем желаната форма. Всичко зависи от това какви цели сме си поставили - да подготвим сет за концерт, да поработим върху нови парчета или просто да му отпуснем края и да се позабавляваме. Всъщност, елементът на забавлението трябва да присъства винаги - иначе няма смисъл. Преди всичко музиката трябва да те прави щастлив и да ти доставя удоволствие.
Авторският ни материал се появява на бял свят по различни начини. Понякога се ражда в нечия индивидуална фантазия и достига до останалите от бандата в сравнително завършен вид; понякога се появява от кратък мотив, върху който импровизираме и колективно доизграждаме парчето. ‘Candy Coated’ е добър пример за парче, което създадохме заедно - мелодията, прогресията и текстът са написани от различни членове на бандата. ‘Saline’ пък е песен с единична визия и източник, но със сигурност отново всеки от нас е оставил своя отпечатък върху нея.
- Каква е тази работа с бирата?
Братът на другия китарист в групата е страхотен пивовар и човекът зад бургаската Veritas Craft Beer, която горещо препоръчвам. По-голямата част от Jin Monic сме заклети фенове на хубавото пиво и неусетно се превърна в традиция издаването на нов албум да бъде съпроводено от пускането на лимитирана бройка тематична бира по случая.
- Знае се, че добрата музика се прави от друга добра музика - кои са големите влияния, на които Jin Monic разчита? (не че не сме доловили прогресията, подобна на "Karma Police" на Radiohead в последната песен, но все пак да питаме).
Определено си доловил едно от най-големите ни влияния. Като цяло с момчетата имаме много припокриващи се музикални вкусове, но едновременно с това имаме и тънки разлики помежду си относно кои са най-любимите и основополагащи за музицирането ни групи и изпълнители. Това се вижда в ‘Candy Coated’ EP и съм сигурен, че ще си проличи и в бъдещия ни материал. Аз лично съм щастлив от този факт, тъй като обичам разнообразието. Малко ми доскучава, когато някоя група или изпълнител се забие твърдо в дадено звучене, не се развива и не експериментира с нови звуци.
Иначе ако трябва да направя списък с големите ни влияния, то той би изглеждал като сложна и постоянно променяща се плетка, включваща Joy Division, Manic Street Preachers, Sonic Youth, Radiohead, Oasis, Sex Pistols, Arctic Monkeys, The National, Tame Impala, New Order, Nirvana, Gorillaz, Jack White, Black Keys, Queens of the Stone Age преплетени с всякакви нови вдъхновения, до които се докосваме.
- Има ли световна криза в рока? Нулевите години (2000-2010), а и сегашното изтичащо десетилетие сякаш нямат онзи размах на 90-те, а и преди тях.
Според мен със сигурност има, особено ако говорим за присъствие в класациите и продажби / streaming цифри. Наскоро гледах видео в Youtube (“When Did Rock Stop Being Pop?”), в което показаха статистически данни и нагледно илюстрираха, че рок музиката е в абсолютно най-ниската си точка на популярност в световен мащаб от създаването си преди малко повече от 60 години. Царете в класациите и продажбите в днешно време са рап и поп, с малки изключения.
Въпреки това - никога не бих я отписал. Мисля, че тепърва ще се появяват страхотни нови музиканти и групи, които ще вдъхват нов живот в стила.
- Какво да очакваме от Jin Monic занапред?
Може да очаквате много нова музика - макар и да сме все още на ранен етап, вече обсъждаме и кроим планове за следващия ни студиен албум. Нямаме търпение да споделим с феновете си и широката публика всички нови парчета, върху които работим.
Интервю на Райко Байчев