След големия успех на романа
Възвишение, който бе екранизиран миналата година, а преди това беше инсцениран в пловдивския театър, интересът към сценичния вариант на
Чамкория очаквано стана лавинообразен. Скепсисът балансираше тази неистовост – известно е, че големите романи трудно се поддават на драматизиране и точно този проблем беше в основата на не особено големия успех на спектакъла
Възвишение (там самият текст на Русков се съпротивлява на сценичния език, който има други закони). Приятна изненада – този път се е получило точно обратното с театралния сценарий и вероятно има значение, че върху текста е поработил именно режисьорът Явор Гърдев. Доверието между автор и режисьор е създало креативна енергия с блестящ резултат. При това, идеята целият роман да бъде представен в моноспектакъл в изпълнението на актьора Захари Бахаров, е една от най-добрите идеи в българския театър въобще.
Защото резултатът е брилянтен.
Победител тук е именно автентизмът. От автентизма на езика, който се е говорил в столицата преди един век, през чешитския характер на сладкодумния бае Славе, който не спира да размишлява за всичко, което е било интересно и важно в началото на 20-те, до автентичния дух на времето, което Захари Бахаров пресъздава с удивителна лекота. Заразителният хумор е лепилото, което буквално слепва енергията на залата с актьорската енергия на сцената, а изборът магията да се случи точно в камерното пространство на театър 199 е също един от козовете на този успешен моноспектакъл.
Много забавно, но и достатъчно сериозно – гледната точка на таксиметровия шофьор отпреди век не пропуска нито една професия или политическо лице в центъра на някогашното общество. Никой не е пожален от иронията на бае Славе: от царя до генералите, от селяните до гражданите и дори животните в зоопарка. Хапливият език на този чешит по много оригинален начин критикува политиката със задкулисните й игри, което прави някогашните дрязги страхотно близки до днешните идиотизми. Проблемите на малкия човек са поставени на един кантар с войните на управниците, които изглеждат не просто временни и лесно сменяеми, но и смъртни, твърде смъртни.
И точно тук идва следващият силен коз на
Чамкория – дълбокото усещане за история.
Как малката история се преплита с голямата история? Кога се размиват границите между жертвите и палачите и защо героят се оказва ту от страна на едните, ту от страна на другите (не с възторг, а с ужас е принуден от обстоятелствата да помага на всички)? Отговорът идва постепенно и никак не е смешен. За първи път на сцена е осветена сложната ситуация с големия атентат в църквата „Света Неделя” от 1925-а (при който загиват 134 души). Явор Гърдев и талантливият му екип правят това по един абсолютно безпощаден начин. Изведнъж усмивките на зрителите замръзват – свръхактуалната в момента тема за тероризма е показана като на рентген. И човешкият живот, който в ръцете на терористите няма никакъв смисъл, в този спектакъл е поставен на първо място. Има защо.
Автор: Патриция Николова
Можеш да се запознаеш с една Лилава Горчица.След големия успех на романа Възвишение, който бе екранизиран миналата година, а преди това беше инсцениран в пловдивския театър, интересът към сценичния вариант на Чамкория очаквано стана лавинообразен. Скепсисът балансираше тази неистовост – известно е, че големите романи трудно се поддават на драматизиране и точно този проблем беше в основата на не особено големия успех на спектакъла Възвишение (там самият текст на Русков се съпротивлява на сценичния език, който има други закони). Приятна изненада – този път се е получило точно обратното с театралния сценарий и вероятно има значение, че върху текста е поработил именно режисьорът Явор Гърдев. Доверието между автор и режисьор е създало креативна енергия с блестящ резултат. При това, идеята целият роман да бъде представен в моноспектакъл в изпълнението на актьора Захари Бахаров, е една от най-добрите идеи в българския театър въобще.
Защото резултатът е брилянтен.
Победител тук е именно автентизмът. От автентизма на езика, който се е говорил в столицата преди един век, през чешитския характер на сладкодумния бае Славе, който не спира да размишлява за всичко, което е било интересно и важно в началото на 20-те, до автентичния дух на времето, което Захари Бахаров пресъздава с удивителна лекота. Заразителният хумор е лепилото, което буквално слепва енергията на залата с актьорската енергия на сцената, а изборът магията да се случи точно в камерното пространство на театър 199 е също един от козовете на този успешен моноспектакъл.
Много забавно, но и достатъчно сериозно – гледната точка на таксиметровия шофьор отпреди век не пропуска нито една професия или политическо лице в центъра на някогашното общество. Никой не е пожален от иронията на бае Славе: от царя до генералите, от селяните до гражданите и дори животните в зоопарка. Хапливият език на този чешит по много оригинален начин критикува политиката със задкулисните й игри, което прави някогашните дрязги страхотно близки до днешните идиотизми. Проблемите на малкия човек са поставени на един кантар с войните на управниците, които изглеждат не просто временни и лесно сменяеми, но и смъртни, твърде смъртни.
И точно тук идва следващият силен коз на Чамкория – дълбокото усещане за история.
Как малката история се преплита с голямата история? Кога се размиват границите между жертвите и палачите и защо героят се оказва ту от страна на едните, ту от страна на другите (не с възторг, а с ужас е принуден от обстоятелствата да помага на всички)? Отговорът идва постепенно и никак не е смешен. За първи път на сцена е осветена сложната ситуация с големия атентат в църквата „Света Неделя” от 1925-а (при който загиват 134 души). Явор Гърдев и талантливият му екип правят това по един абсолютно безпощаден начин. Изведнъж усмивките на зрителите замръзват – свръхактуалната в момента тема за тероризма е показана като на рентген. И човешкият живот, който в ръцете на терористите няма никакъв смисъл, в този спектакъл е поставен на първо място. Има защо.
Автор: Патриция Николова
Можеш да се запознаеш с една Лилава Горчица.
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители